Мениджмънт

Промяната, която чакахме

Мария Динкова

Ще се върнем ли отново в офиса

От години се обсъжда как технологичните иновации ще променят нашето ежедневие и работна среда - кои ще са новите умения, от които ще се нуждаем; ще бъдем ли изместени от изкуствения интелект; откъде ще можем да изпълняваме работните си задължения. Неочакваната криза около разпространението на COVID-19 сякаш ни пренесе няколко години напред в бъдещето и ни даде част от отговорите на тези въпроси. Само за няколко месеца установихме възможностите, ползите и предизвикателствата от дигитализацията и виртуалното работно място. Тепърва обаче ще видим дали наистина сме подготвени да продължим в този ритъм, създавайки в движение "новото нормално".

Притиснати от обстоятелствата, в началото на март голяма част от компаниите изпратиха своите служите да работят от вкъщи, за да гарантират тяхната безопасност. Където липсваха, бързо бяха въведени решения за дистанционна работа и така беше поставено началото на една нова "епоха" в организацията на труда. Поради същността на своята дейност други фирми обаче нямаха този лукс и бяха принудени да затворят врати и да изчакат по-добри времена. Въпреки различията между двете групи компании с отслабването на ограничителните мерки всички бързат да предприемат действия за излизане от наложения "режим".

Необходимите мерки
В този дългоочакван и деликатен момент всъщност първата задача на всеки работодател е да планира мерките, които трябва да бъдат въведени, за да се гарантира сигурността на служителите. "Завръщането обратно в офисите е доста по-труден за организиране процес в сравнение с въвеждането на работа от разстояние. Обстоятелствата, с които като работодател трябва да се съобрази, са от много различно естество, но фокусът безспорно е върху това колегите ни да се чувстват в безопасност, да бъдат спокойни за своето здраве и това на близките си и да са информирани за всички необходими промени в процеса на работа", отбелязва Елена Димова, директор "Човешки ресурси" в Paysafe.

Според Боян Яначков, главен оперативен директор в "Електростарт", връщането в офиса ще зависи предимно от степента на доверие в адекватността и ефективността на въведените мерки. Голяма част от тях вече са предписани и утвърдени от редица международни и български организации, включително носене на лични предпазни средства, ограничаване споделянето на оборудване, осигуряване на повече пространство между служителите, дезинфекция на помещенията, разреждане на смените, а не на последно място и въвеждане на обучения, информационни кампании и протоколи за реакция при установяване на заболял колега. "Също така е препоръчително, ако бизнесът все още не разполага, да създаде Комитет по безопасност и здраве. В него е добре да се включат представители както от страната на бизнеса, така и от страната на работниците, като е пожелателно по възможност да бъдат по равен брой", допълва Яначков.

Сега е и моментът, в който всеки работодател трябва да прецени до каква степен ще запази работата от разстояние като практика в своята компания. За тази цел специалистите препоръчват да се проведе анализ на бизнес процесите и продуктивността, а също така да се вземе под внимание и самото естество на работата. В Paysafe например посещаването на офиса до края на лятото се планира да остане само като опция, а не като изискване, тъй като след проведено допитване става ясно, че повечето служители ще се чувстват по-удобно и по-добре защитени у дома. Димова уточнява, че в зависимост от развитието на ситуацията в глобален и локален аспект ,впоследствие ще бъдат направени планове и за след септември.

Предимствата на новото нормално
Извънредната ситуация даде силен стимул на компаниите да направят следващата крачка, като за много това означаваше по-бързо внедряване на дигитални решения. Тези проекти, които поради една или друга причина са били отлагани в миналото, бяха реализирани за съвсем кратко време. От друга страна, за организациите, които са доста напред в технологично отношение, изминалият период представляваше своеобразен експеримент за успеха на работата от разстояние и установяването на новото нормално. "След премахването на ограниченията виждаме как някои големи компании в развити икономики декларират вече, че дистанционната работа като непланиран пилотен проект, започнал при тях, е завършил успешно и го въвеждат като стандартен начин за организиране на работния процес. Служителите ще имат възможност да изпълняват задълженията си от вкъщи и ще трябва да пътуват до работа само ако имат неотложни задачи или те сами решат да посещават офисите", коментира Яначков.

Димова се съгласява, че след отминаването на кризата ще бъде приет един много по-гъвкав подход към съществуващата политика за работа от вкъщи. "Много позитиви могат да се извлекат от изминалите месеци и да се запазят като практика. Тези, които мога да изброя конкретно в моята работа - изцяло виртуален процес на привличане и подбор на служители, онбординг, обучения, нов начин на провеждане на здравни и уелнес програми, засилено внимание върху физическото и психическото здраве на хората и т.н. В средата на май успяхме да организираме виртуално и ежегодния ни празник - Paysafe day. Това е ден, който е посветен на хората в компанията и техните постижения. Получи се хубав, споделен празник, макар и дистанционно", допълва тя.

От гледна точка на самите служители едно от големите предимства от работата от дистанция се оказа постигането на по-добър баланс между служебните задължения и личния живот. Хората могат да отделят повече внимание за своите семейства и близки. Също така спестеното време от пътуване дава възможност на служителите да придобиват нови умения и да упражняват нови дейности. Не на последно място безспорни са ефектите от "новото нормално" и за околната среда. Рязкото намаляване на използваните превозни средства оказа сериозно положително въздействие върху природата и помогна за понижаване на замърсяването.

Рискове и предизвикателства
Въпреки очевидните ползи от новата организация на работата експертите предвиждат да се изправим и пред нови предизвикателства както в икономически, така и в социален план. "Според оценките на Международната организация по труда само 27% от служителите могат да работят отдалечено. С други думи, останалите 73% нямат право на избор, като може би част от тях попадат в сивата икономика. Всъщност 1.6 млрд. работници в света са от сивата икономика и при тях се наблюдава средно 60% спад на доходите през последните два месеца, който вероятно няма да бъде отчетен. Тази група хора останаха силно ощетени по време на тази пандемия от работодателите си, от държавата и от профсъюзите. За мен тяхното връщане на работа за момента е неясно - къде и как ще се случи", изразява своето притеснение Яначков.

Същевременно тази тенденция може да доведе и до задълбочаване на разделението между бедните и богатите в световен план. По-заможните могат да си позволят гъвкава и дистанционна работа, следователно и техните доходи и печалби няма да бъдат нарушени. Има обаче голяма вероятност представителите на по-ниската класа да загубят работата си и финансовото им състояние да се влоши. Разбира се, едно от възможните и очаквани решения е преквалификация и насочване към дигиталната сфера, където според прогнозите търсенето на кадри през следващите години ще продължи да се увеличава.

Освен това "новото нормално" може да има негативни последствия и върху психологическото състояние на служителите. По думите на Яначков то може да доведе до нова изолация и загуба на идентичност. Замяната на офиса с виртуална стая на практика трудно може да отговори на нуждата от неформално общуване между колегите. "Новите условия поставят още по-голям акцент върху екипното взаимодействие и екипните резултати. Това ще бъдат търсени умения и ще дават предимство на работещите във виртуална среда. Чувството на принадлежност и желанието да си част от успешен екип, който може "да бъде заедно", макар и не физически, ще са определящи за ангажираността на служителите в бъдеще", категорична е Димова.

Добрите практики от ИТ сектора
Когато говорим за нови тенденции в начина на работа, ИТ секторът определено е един от пионерите при тяхното въвеждане. В случая това го превърна в един от най-слабо засегнатите и бързо адаптиращите се към новите условия. Освен това той излиза и един от печелившите от обстановката, тъй като към неговите услуги се обърнаха много от компаниите, нуждаещи се от спешна дигитализация.

"Секторът се приспособява много добре и както обикновено е носител на новите добри практики. Технологичната индустрия е най-малко засегната както от гледна точка на бизнес показатели, така и от гледна точка на необходими реорганизации за преминаване към изцяло дистанционна дейност. Има очаквания, че секторът ще усети забавянето в икономиката на по-късен етап, с няколко месеца отлагане. Това кара компаниите да бъдат много дисциплинирани финансово, като в същото време не спират да търсят възможности за иновации. Забелязва се интересна тенденция на завръщане на специалисти от чужбина, които търсят нови възможности в България", разкрива Димова. Според нея обаче все пак става дума само период от два месеца и половина и засега е твърде рано да се коментират дългосрочни тенденции в тази насока.

Това ли беше промяната, която очаквахме? Вероятно да, но определено това не беше начинът, по който прогнозирахме да се случи. Безпрецедентният характер на ситуацията, от една страна, създава силна икономическа несигурност, от друга обаче, дава и възможност за много експериментиране. Последствията в дългосрочен план все още остават неясни, а компаниите тепърва трябва да откриват правилния път към възстановяването и да търсят отговор на въпроса кога, как и при какви условия служителите да се върнат на работните си места в офиса.

X