Кариери

Женското начало в технологиите

Иван Гайдаров

Въпреки че с годините е насадено мнение, че в технологичната ниша няма много място за нежния пол, историята показва нещо съвсем различно

В днешно време, когато стане дума за технологичния свят, първите имена, които ни идват наум, са тези на Бил Гейтс, Марк Зукърбърг, Илън Мъск, Джеф Безос. А първото нещо, което се набива на очи в този списък, е, че той е съставен само от мъже, което оставя повърхностното впечатление, че технологичното развитие на света се дължи единствено на силния пол.

Всъщност обаче това въобще не е така и най-бегъл поглед върху историята го доказва категорично. От първия програмист до екипа, стартирал първия компютър с общо предназначение - ENIAC (Electronic Numerical Integrator and Computer) - жените са оставили дълбока следа в цялото историческо развитие на технологичния сектор.

Ада, графиня Лъвлейс - първият програмист в света

Ада Байрон, останала в историята като Ада, графиня Лъвлейс, е дъщеря на един от най-знаменитите представители на английския романтизъм - лорд Байрон, известен с екстравагантното си поведение, включващо множество любовни връзки и дори обвинения в кръвосмешение. Ада Байрон така и не се среща със своя баща, но наследява от него интереса си към литературата и поезията. Опасявайки се, че малката тогава Ада може да наследи някои от маниакалните черти на баща си, нейната майка - Анабела Милбанк - задължава бъдещата графиня Лъвлейс да изучава математика. Именно пресечната точка между науката и изкуството впоследствие ще остане и емблема за първата жена, записала със златни букви името си в историята на технологиите.

Нейното пътуване в технологичния свят започва, след като на 26 години се включва в екипа на своя наставник и близък приятел Чарлз Бабидж, който ще бъде обявен по-късно за бащата на компютъра. Двамата работят по проект, наречен "Аналитичен двигател", чиято крайна цел е създаването на изчислителна машина.

В търсене на подкрепа за своя проект Бабидж започва да обикаля Европа и да представя публично идеите си. Така стига до Торино, където се запознава с младия военен инженер Луиджи Менабреа (по-късно министър-председател на Италия), който публикува подробно описание на машината на Бабидж на френски. И тук идва звездният миг на графиня Лъвлейс, която се заема да преведе статията на английски език. Докато се занимава с превода обаче, тя си позволява да изготви приложение към нея, наречено "Бележки на преводача", което в крайна сметка е цели 19 136 думи - над два пъти повече от самия материал на Луиджи Менабреа.

По-интересното обаче е какво съдържат въпросните бележки - четири концепции, които добиват историческо значение век по-късно. Най-важната от тези концепции включва създаването на машина с общо предназначение, която не просто изпълнява едно предварително зададено действие, а може да се програмира и препрограмира, извършвайки неопределен набор от задачи. Век по-късно се появява и първият компютър.

Въпреки че приживе Ада Байрон не печели полагащото й се обществено признание, по-късно нейните "Бележки на преводача" й отреждат званието "първия компютърен програмист".

Едит Кларк - и жените могат да са инженери


Женското начало в технологиите

Едит Кларк остава в историята с думите си "Винаги съм искала да бъда инженер, но всички смятаха, че жените не трябва да се занимават с неща като учене на инженерни науки" - догма, която впоследствие сама опровергава по най-категоричния начин. Това обаче не става никак лесно.

Едит Кларк губи родителите си на 12-годишна възраст и до навършване на пълнолетие живее в интернат в Мериленд. На 18 години тя получава малко наследство, което я изпраща в колежа "Васар", тогава женска институция към "Йейл", където тя завършва през 1908 г. След като се занимава с различни неща, в крайна сметка Кларк се връща към инженерното си поприще и оглавява изцяло женски екип от "човешки компютри" в AT&T. И когато изглежда, че е достигнала върха на кариерата си, тя решава да продължи развитието си и става първата жена в историята, получила магистърска степен по електротехника в MIT.

Но дори това не успява да й уреди работа като инженер в САЩ и затова тя напуска страната и отива да преподава физика в Истанбулския женски колеж. Не след дълго тя решава да се върне в САЩ и отново да работи като "човешки компютър", този път за General Electric.

Именно там Едит Кларк създава и патентова The Clarke Calculator, графично устройство, което решава уравнения, използвани за изчисляването на мощност, изпращана през електропреносната инфраструктура. През 1922 г., на 38 години, Едит Кларк става първата жена професионален инженер.

Грейс Хопър - кралицата на софтуера


Женското начало в технологиите

Грейс Хопър е компютърен специалист с докторска степен от "Йейл", контраадмирал от ВМС на САЩ и един от пионерите в съвременното компютърно програмиране. През 1945 г., след 10 години преподавателска кариера, Хопър се присъединява към новосформиран доброволчески клон към ВМС на САЩ, известен като WAVES (Women Accepted for Volunteer Emergency Service), като е приета по специална процедура, тъй като не отговаря физически на изискванията за приемане във флота.

По време на славната си кариера Хопър работи върху UNIVAC I, първия комерсиален компютър, произведен в САЩ, и създава първия компилатор. На нея се приписва и измислянето на термина "компютърна грешка", когато тя открива жив молец в масивния UNIVAC I.

Но Грейс Хопър не спира дотук и впоследствие изобретява FLOW-MATIC - първият език за обработка на данни, който спомага за развитието на стандартния оперативен език на американския флот - COBOL.

Евелин Бойд Гранвил - да надскочиш предразсъдъците


Женското начало в технологиите

Евелин Бойд Гранвил израства във Вашингтон, окръг Колумбия, по време на Голямата депресия, а афроамериканският й произход я сблъсква от рано със сегрегацията в американското общество. "Бях наясно, че сегрегацията поставя много ограничения върху афроамериканците, но едновременно с това всеки ден влизах с контакт с хора, които бяха намерили своето място въпреки това", казва тя по-късно.

Нейният ежедневен контакт с подобни ролеви модели започва още в гимназията "Дънбар", където учителите - бели и черни - превръщат идеята, че независимо от расовата си и половата си принадлежност всеки заслужава достъп до знания, в нейно основно житейско мото. "Приехме образованието като средство да се издигнем над ограниченията, които едно предубедено общество се опитваше да ни постави", казва още тя.

Благодарение на академичните стипендии, които печели, тя успява да продължи образованието си в Smith College, а след това и в "Йейл", където става едва втората афроамериканка с докторат по математика в американски университет.

След няколко години преподаване в Fisk University, колеж изцяло предназначен за афроамериканци, Гранвил започва своята професионална кариера - изчисления в реално време за изстрелване на спътници, траектории на ракети и методи за пресмятане на орбита, с което записва името си в историята на космическата надпревара.

Това е само малка част от жените, които са оставили своята следа в технологичното развитие, но напълно достатъчна, за да накара всеки да се замисли следващия път, когато през главата му мине мисълта, че технологиите са "мъжка работа". А фактът, че за да направи това, всяка от тези смели жени е трябвало да се пребори и с редица допълнителни предизвикателства като обществените предразсъдъци, дава допълнителна стойност на техните постижения.

X