Изкуствен Интелект

Изкуственият интелект ще промени света!

Иван Гайдаров

България вече може да се похвали със своя концепция за развитието на ИИ до 2030 г., но тя бързо стана обект на многопосочни критики

Ако в края на миналия век репликата "Изкуственият интелект ще промени света!" за повечето хора звучеше по-скоро в контекста на I'll be back! на Шварценегер в "Терминатор", то 20 години по-късно цялото човечество вече живее с ясното усещане, че това ще се случи всеки момент. Някога смятаният за фантастичен потенциал на изкуствения интелект и алгоритмите за машинно обучение все по-често се доближава до реалността, което превърна научноизследователската и развойната дейност в тази сфера във фокус за голяма част от водещите глобални бизнес организации.

Добавената стойност на изкуствения интелект не убягна и на националните правителства и голяма част от водещите икономики като САЩ и Китай вече са значително напреднали не само в изследванията, но и в реалната имплементация на изкуствения интелект в различни сфери (засега най-често във военното дело). В отговор на инвестициите на САЩ и Китай през април 2018 г. Европейският съюз прие Стратегия за развитие на изкуствения интелект, според която съюзът се ангажира да инвестира милиарди в развитието на технологията на европейска земя. Като държава - членка на ЕС, България също може да се похвали със своя национална стратегия за развитието на изкуствения интелект до 2030 г.

Концепция за развитието на ИИ в България до 2030 г.
Концепцията за развитието на ИИ в България за периода 2020 - 2030 е базирана на разработените от екип на Българската академия на науките (БАН) и външни експерти "Рамка за Национална стратегия за развитието на изкуствения интелект в България" и последващата я "Стратегия за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г. (предварителна визия)" и следва насоките, очертани от Експертната група на високо равнище по ИИ в документа Policy and investment recommendations for trustworthy AI. "Принципните области на въздействие са изграждане на инфраструктура за ИИ, развитие на капацитет за научни изследвания и адекватни цифрови умения, подкрепа за иновациите, разработка на правна рамка, повишаване на доверието в обществото, както и специфично фокусиране върху избрани приоритетни области за отделните страни. Като примери за приоритетни области често се споменават здравеопазването, селското стопанство, публичната администрация и транспортът. В ЕС не се обсъждат приложения на ИИ за военни цели (например автономни оръжия)", се казва в обосновката на българската стратегия, според която "изкуственият интелект може да се превърне в двигател на цифровата трансформация за икономически растеж и качествен живот".

Стратегията сочи, че за да се постигнат тези цели, страната ни трябва да засили фокуса си в няколко основни направления като насърчаване на научните изследвания и превъзмогване на фрагментацията в научния сектор в областта на ИИ и мехатрониката; стартиране на инициативи за обогатяване и постигане на оперативна съвместимост на наличните публични данни и информационни системи в страната; изграждане на устойчива иновационна екосистема посредством подобряване на връзките наука - бизнес; създаване на условия за внедряване на ИИ технологии в сферата на образованието, в това число в професионалното обучение, преквалификацията и ученето през целия живот и т.н. Актуализирането на съществуващата регулаторна рамка относно разработването и приложението на надеждни ИИ технологии, съобразено с установените правни и етични принципи в рамките на ЕС, също е сфера, в която България трябва да инвестира повече през следващите години.

Концепцията за развитието на ИИ в България до 2030 г. очертава и няколко групи специфични мерки, които залягат в основата на нейното изпълнение. Изграждането на надеждна инфраструктура за развитие на ИИ и развитието на изследователски капацитет за върхови научни постижения, както и създаването на знания и умения за развитие и използване на ИИ и подкрепата за иновациите с цел внедряване на ИИ в практиката са основни жалони на концепцията, допълнени от създаването на условия за финансиране и устойчиви инвестиции за развитието на ИИ. "За България за периода 2021 - 2027 са одобрени Програма за образование и Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация, които са възможен източник за финансиране на някои от предложените специфичните мерки, например изграждане на инфраструктурата. Чрез програмите ще бъдат подкрепени и създадените в настоящия период 2014 - 2020 г. центрове за върхови постижения и центрове за компетентност", се казва по отношение на европейското съфинансиране в концепцията. Като друг възможен източник за финансиране е посочена Програмата за иновации и конкурентоспособност в предприятията, "чиято специфична цел (i) в политиката е "засилване на капацитета за научни изследвания и иновации и на въвеждането на модерни технологии", която ще насърчава сътрудничеството между научноизследователските институции и индустрията за засилване на транслационните изследвания, технологичния трансфер и комерсиализацията на резултатите; а чрез специфична цел (ii) извличане на ползи от дигитализацията/засилване на дигиталната свързаност ще се подпомогне внедряването на приложения с ИИ в публичния и частния сектор".

Относно приоритетните области, в които да се интегрират резултатите от реализацията на Концепцията за развитието на ИИ в България до 2030 г., нейните създатели посочват научните и научно-приложните изследвания, интелигентното селско стопанство и интелигентното извличане на данни в здравеопазването.

Но въпреки че документът се стреми да обхване възможно най-широк спектър от процеса по разработка и последваща имплементация на изкуствения интелект в различни стопански дейности, критици от страна на професионалната общност не липсват.

Критиката
Освен че е е разнопосочна, критиката към Концепцията за развитието на ИИ в България до 2030 г. е насочена и в различни области на документа. Те касаят както практическата насоченост на стратегията, така и понятията, засегнати в нея, от технически и правен аспект. Така например клъстер "Изкуствен интелект - България", Биотехнологичен и здравен клъстер и "Обединено дрон общество" посочват 14 различни аспекта, в които концепцията има слабости. "Предложената концепция е добра академична основа на бъдещата стратегия. Въпреки това изцяло липсва връзката с другите участници в екосистемата - бизнес, инвеститори, НПО, гражданско общество, общини и региони. Необходима е тяхната по-голяма включеност с цел устойчивост, прозрачност и приложимост. Също така не е отчетена спецификата на отделните региони в страната, което изключва възможността за по-голямо въздействие и реална реализация на отделните региони в България и не е посочено взаимодействието с новата Агенция по иновации и научни изследвания, която се предвижда да управлява и координира иновативните и научноизследователските и приложните проекти и политики в страната", се казва в съвместната забележка на организациите.

Според тях не са дефинирани достатъчно ясно правила за по-голяма включеност и участие на бизнеса и опосредстване на връзката му с университетите и не е спомената връзката с една от най-големите инвестиции на страната, "свързана със създаването на суперкомпютър в "София тех парк", който ще бъде част от Европейската мрежа EuroHPC".

"Предложени са приоритетни сектори за първия етап на изпълнение на ИИ-БГ (2021 - 2023 г.) - научни и научно-приложни изследвания; интелигентно селско стопанство; интелигентно извличане на данни в здравеопазването. Не става ясно как са подбрани посочените области, както и в какви конкретни инициативи по ресори ще намерят приложение. Не са включени регионалните специфики и реалната картина от частния сектор (например финтех, креативни индустрии и други)!", категорични са от клъстер "Изкуствен интелект - България", Биотехнологичен и здравен клъстер и "Обединено дрон общество".

От Фондация "ЛИБРе", организация с нестопанска цел, която адресира проблеми, свързани с дигитализация и внедряването на възникващите и изменящите се технологии, също са категорични, че в концепцията липсва анализ на състоянието на сектора в България, "което прави невъзможна оценката на това как предложените в нея мерки биха намерили реално отражение в конкретни индикатори".

"ИКТ секторът и сектор "Роботика" са неглижирани непропорционално спрямо тяхното пазарно и индустриално влияние. Предвид развитието на ИИ през последните 10 години и възможността за технологично обезпечаване с изчислителна мощ на доскоро теоретични постановки е погрешно да се счита, че секторът на научните изследвания е единственият, който има пряко влияние върху навлизането на ИИ в бизнеса и обществото", смятат от "ЛИБРе", като посочват също така наличието на неточности в понятийния апарат, липсата на мултидисциплинарност в образователните инициативи, както и тази на достатъчно етични насоки за развитието и използването на ИИ.

Дали Концепцията за развитието на ИИ в България до 2030 г. ще се превърне наистина в основа на цялостна стратегия в този си вид предстои да видим тепърва. Но едно е ясно - България трябва възможно най-бързо да има такава, ако не иска да остане последната държава в Европа, в която фразите "Изкуственият интелект ще промени света!" и I'll be back! остават в един и същ контекст.

X