Изкуствен Интелект

Индустриалният Интернет на нещата – а сега накъде?

Иван Гайдаров

До 2025 г. се очаква броят на IoT връзките да надхвърли 24,6 милиарда спрямо 12 милиарда през 2019 г.

Концепцията за Интернет на нещата (IoT) продължава бурното си развитие и дори пандемията не успя да промени този факт. Според анализ на GSMA Intelligence IoT връзките ще се удвоят през следващите 5 години, като до 2025 г. се очаква техният брой да надхвърли 24,6 милиарда спрямо 12 милиарда през 2019 г. COVID-19 все пак успя да окаже своето влияние и върху тази технологична сфера. Ако допреди пандемията погледите бяха насочени предимно към добавената стойност, която IoT дава на предприятията в контекста на Индустрия 4.0, то към днешна дата фокусът обхваща все повече значението, което тази палитра от технологии може да има за общественото развитие, сближавайки потребителския и индустриалния сегмент.

Според последното проучване на MobileWorldLive водещите вертикали за развитието на IoT са умните градове и интелигентни градски локации, както и здравеопазването. Попитани какви IoT услуги и устройства ги интересуват най-много, 18% от респондентите посочват първите две категории. Телемедицината/науките за живота и индустриалното приложение на IoT си разделят второто място с по 15%, следвани от транспорт и логистика (14%) и енергийни системи (12%). Списъкът допълват селското стопанство, индустрията за добив на горива и търговията на дребно. Изследването хвърля светлина и върху основните приоритети на терена на индустриалния Интернет на нещата (IoT), които ще очертават в най-голяма степен развитието му през следващите няколко години.

Планиране на нова IoT архитектура
IoT екосистемата включва широк набор от устройства - датчици, измервателни уреди, комуникационни протоколи, аналитични инструменти, които предприятията интегрират в производствата си според определени свои нужди. Независимо от конкретния избор 2/3 от респондентите в изследването Top 10 IoT Priorities in Manufacturing припознават IoT като важен инструмент за оптимизация на работните си процеси. 34% от компаниите вече са изградили нова IoT инфраструктура, докато 16% ще направят това в рамките на следващите 6 месеца. 14% планират внедряване в срок до една година, а 13% - до две.

По отношение на приоритетите в рамките на своите внедрявания 65% от организациите посочват интеграцията на нови и съществуващи IoT архитектури, докато 23% са се насочили към надграждане на вече съществуваща архитектура до интелигентна мрежа, базирана на изкуствен интелект, която да може да управлява широка периферия. Едва 12% заявяват, че се интересуват единствено от реализиране на нова архитектура.

Услуги, базирани на ИИ и периферни изчисления
"Като цяло организациите са доволни от внедряването на услуги, базирани на изкуствен интелект (ИИ) и периферни изчисления, заради потенциалните предимства, които предлагат те. Устройства, поддържащи ИИ, могат да обработват данни по-бързо от останалите, което осигурява редица нови възможности. В същото време този тип услуги позволяват значително по-ниска латентност", обясняват авторите на доклада.

Затова не е изненада, че най-важният фактор за IoT внедряванията са възможностите за анализи в реално време за оценка на моментната картина и прозрения за нейното развитие. 26% от респондентите посочват този отговор, а 23% - взаимодействието с облачни услуги. Други фактори за интереса към услугите, базирани на изкуствен интелект и периферни изчисления, са функционалностите за едновременно стартиране на много приложения и управлението на работните потоци, свързани с компютърното зрение.

Помолени да класират най-важните приоритети, що се отнася до техническите нужди, участниците в допитването посочват като топ 3 лекотата на внедряване в съществуващите мрежи, голям брой изчислителни ядра с едновременно работещи GPU/AI функции и защита на данните чрез автономно управление на сигурността.

Безжична свързаност
Очакванията за удвояване на свързаните IoT устройства поставят темата за безжичната свързаност като централна за индустриите. На въпрос коя безжична технология е най-привлекателна за връзка между устройства, 49% от респондентите посочват комбинацията от частни мрежи, използващи спектъра за широколентови радиоуслуги с гражданско предназначение CBRS (Citizens Broadband Radio Services), Wi-Fi и 5G. Базираната на 5G архитектура, внедрена от локален оператор, е предпочитана от 39%, а за 6% такава е архитектурата, базирана на вътрешна Wi-Fi мрежа. Други 6% се спират на частни LTE архитектури, управлявани от трета страна.

"Няма съмнение, че безжичната свързаност е ключова за индустриалното внедряване на IoT. На въпрос какви видове оборудване респондентите смятат да използват за новите си индустриални IoT системи почти половината (47%) споделят, че ще се нуждаят от традиционно мобилно/безжично мрежово оборудване. 27% заявяват, че ще се нуждаят от вградени системи и софтуер, достъпни като готови продукти. Други 26% казват, че ще се нуждаят от x86 сървъри, работещи с виртуални машини или контейнерен приложен софтуер", обясняват от MobileWorldLive.

Свързаността е основен аспект и когато става дума за това кои компоненти смятат да заменят организациите в новата си IoT архитектура. Една трета (33%) от анкетираните казват, че имат нужда от по-добра свързаност чрез 5G или директна връзка на вход/изход. Частните облачни системи за обучение и съхранение са посочени от 23%, а 16% казват, че ще трябва да надстроят наличните си изчислителни възможности чрез AI.

Ролята на облака и дигиталната трансформация
Облакът играе критична роля в развитието на IoT и може да има сериозно влияние върху развитието на предприятията. Повечето IoT системи използват голям брой сензори, за да събират данни, след което те се използват за взимането на оптимизирани решения. Именно облакът ще направи възможно събирането на тези данни, тяхното съхранение и обработка.

Освен това облакът позволява мащабируемост на операциите. При наличието на стотици или хиляди датчици нужната изчислителна мощност за всеки един от тях ще бъде твърде енергоемка. Чрез облачната инфраструктура данните могат да се изпращат и да се обработват съвкупно.

Разбира се, преминаването към IoT архитектура, базирана на изчислителни облаци, е пряко свързано с нивата на дигитална трансформация на една организация. В това отношение 47% от участниците в допитването заявяват, че тяхната компания е в ранните етапи на планиране на процеса на дигитална трансформация. 30% планират да надградят в рамките на вече направеното, без да разширяват дигиталната си компетенция, анкетираните казват, че разследват само надграждане на съществуващата си цифрова трансформация до по-нова технология, а 23% се надяват да интегрират ИИ в своята инфраструктура.

"Индустриалният IoT крие множество нови възможности за предприятията и е ясно, а периферните изчисления и облакът ще играят голяма роля за развитието му. Въпреки че внедряването на технологии за периферни изчисления е в начален стадий, интелигентните компании разбират, че те ще им помогнат да направят своите IoT екосистеми по-ефективни и надеждни, предоставяйки им услуги с ниска латентност. Компаниите планират да се възползват от изчислителните технологии за анализ в реално време и 5G технологията, използвайки комбинация от публични и частни мрежи. Както при всички нови технологии, лекотата на използване играе огромна роля за това колко бързо компаниите ще възприемат IoT и периферните изчисления", обобщават в заключение от MobileWorldLive.

X