Дигитализация

DHI клъстърът с предложение за национална здравна архитектура

Майя Бойчева-Манолчева

Липсата на такава архитектура е основният проблем при дигитализацията на здравеопазването у нас, смятат експерти

Как трябва да се случи дигиталната трансформация на здравеопазването у нас представиха от Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването по време на специално организирана за целта онлайн среща с медиите тази седмица.

"Проблемът е, че всички говорим за една къща, която искаме да построим, но знаем само рамката. Всички други теми висят във въздуха. Това, което се прави в развитите държави, е да се създаде фундамент, който се нарича национална здравна архитектура", обясни Радой Павлов, корпоративен технологичен архитект на университетската болница в Цюрих и член на клъстъра. По думите му основният проблем е, че в България такава национална здравна архитектура не съществува, а в същото време вече се създава национална здравноинформационна система.

"За мен като професионалист това е нещо, направено на парче, без да се следват добрите практики и стандарти, няма план и за цялостна интеграция. Дори в уебсайта на новото електронно пациентско досие като кликнете на интеграция към болнични системи и частни лекари ще видите, че там е празно. Това е старата пациентска система, облечена по нов начин", коментира още той.

Според експерта в пациентското досие има само структурирани данни, т.е. данни от прегледи и то непълни, като липсват изцяло т.нар. неструктурирани данни - снимки, томографски изследвания и т.н., които са изключително важни за изграждането на специализирано мнение от здравните специалисти. "А електронното пациентско досие е фундаментът за квалифицирано решение най-вече от здравните специалисти", коментира още той.

Друг проблем според експерта е и липсата на достатъчно високо ниво на сигурност. "С два елементарни клика в прозореца получих достъп до това, какви технологии се използват в този масив, какъв програмен език се използва, за да имаме достъп до масива и най-вече - какви са белезите на всички тези технологии. Това ми напомня на ситуацията с НАП отпреди няколко години. Това е нивото на електронното пациентско досие", обясни Павлов.

От Български клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването смятат, че трябва да се създаде национална здравна архитектура, която да бъде фундаментът на цялата дигитализация на здравеопазването. В тази архитектура трябва да бъдат заложени референтни модели и законодателни промени - фокусните теми. Над това трябва да стоят мисията и принципите, които ще движат стратегията напред. "Най-отгоре поставяме нашата визия - да създадем здравната екосистема и т.нар. дигитална здравна платформа. По този начин е много по-лесно да се построи къщичката", обясни още Павлов.

Според представената концепция стабилният фундамент е изграден от осем референтни модела. - фокусните теми, които са важни за дигитализационния процес в България, като НЗИС е само един елемент от този референтен модел.

Ще бъдат заложети дигиталните услуги, които ще се предлагат. Законодателните промени са също част от самата архитектура. Във фокус са платформите, технологията, интеграцията, изборът на правилните стандарти, които ще бъдат използвани, киберзащитага, производителността, архитектурното управление и т.н.

Единият от референтните модели, на които се базира стратегията на клъстъра, е Швейцария, в която преди десетина година е започнала дигитализацията на здравеопазването. Там вече е създадена първата версия на електронното здравно досие, създадени са платформи за обработка на данни. Следващата цел в Швейцария е да се направи миграция от НЗИС към здравна платформа, така че да има на първо място платформа за медицински данни, където всички данни са включени, да се създаде затворен пазар за медицински услуги, насочени само към здравната система, а отгоре - и за клиентски услуги. "Медицинските услуги ще бъдат не само досието на пациента, а ще има интегрирани други услуги, взаимосвързаност, клинични платформи, и всички мобилни или немобилни услуги, които са насочени към клиентите. Това е една смислена здравна платформа и тя е много повече от една национална здравна информационна система", обясни Радой Павлов.

Снимка: mohamed Hassan, Pixabay

X