Дигитализация

Редица български фирми имат впечатляващи позиции на международния пазар

CIO Media

Огнян Траянов, председател на УС на БАИТ

Когато говорим за ИТ индустрия в България, в кои области са силните ни страни? Има ли промяна през годините, как се отрази навлизането на големи чуждестранни компании, отвориха ли се "вратите" за българските компании към чуждите пазари?
Благодарение на специализацията си в рамките на СИВ България има много силни традиции в ИТ. За съжаление след промените загубихме позициите си на източноевропейските пазари. Изпуснахме момента да бъдем ИТ хъб към тях. Бързо бяхме разпознати от големите корпорации като добре подготвени и бързо усвояващи авангардните ИТ. За много такива технологии и решения бяхме пионери в усвояването и приложението им в Източна Европа. Три примера само от моята фирма - първите мултимедийни приложения ('93), системи за архитектурно проектиране с приложение на експертни системи ('94), бързо прототипиране (3D принтиране, '97). А бяхме множество стартиращи фирми, създадени от бивши научни работници, всеки пренесъл и надградил експертизата си. Но нямахме търговски умения, бизнес опит, а и навлизане в чуждестранни пазари бе много по-трудно по това време - само чрез дъщерни или местни фирми.

И въпреки това днес имаме редица примери на български фирми с впечатляващи позиции на международния пазар - "Датекс", "Хаос груп", "Мобисистемс", "Сторпул Сторидж", "Алтерко" и други. Големите чуждестранни компании навлязоха бързо на българския пазар. Първо чрез локалните си партньори, а след това и със собствени представителства. Години наред те имаха водеща роля на пазара ни, но след серия от неуспешни проекти бяха изместени от български фирми. Като гаранция за успешен проект респектът от бранда на корпорациите бе изместен от посвещението на българските фирми. А и мащабът и темповете на развитие на българския пазар снижиха привлекателността му и повечето от тях се преориентираха към по-големи източноевропейски страни. Днес тези големи корпорации разглеждат България главно като източник на трудови ресурси.

България често е давана за пример като център на Югоизточна Европа за разработка на софтуер, предоставяне на изнесени услуги по поддръжка, но и внедряване на софтуерни решения. Какви са перспективите пред софтуерния развой с оглед и на обучението в университетите, но и в частните академии и школи?
Излизащите от университетите кадри за разработване на софтуер са критично недостатъчни. Ние, ИТ бизнесът, не стоим със кръстени ръце, оплаквайки се само - разкриваме учебни центрове, школи и академии. Подпомагаме университетите от много години, подпомагаме и професионалните гимназии. Националната програма "ИТ бизнесът преподава" е една от нашите инициативи, разпозната и възприета от МОН. Чрез нея наши специалисти влизат в клас, а учители актуализират знанията си по нови технологии във фирмите ни, средното образование подобрява съществено практическата си насоченост и актуалност. ИТ бизнесът бе пионер, а днес програмата прерасна в "Бизнесът преподава". Но колкото и нашите фирми да са обществено отговорни и да осъзнават необходимостта да помагат, не можем да постигнем достатъчен мащаб само чрез заделяне на време на нашите екипи в този процес. Дистанционното обучение не е панацея, но може да даде принос за по-голям мащаб.

Очаквам и следващото ниво, при което наши специалисти ще преподават в учебните занятия и ще бъдат ментори в университетите, добрите студенти - в професионалните гимназии, а изявените гимназисти - в прогимназиалния курс. Ние трябва да събудим интереса и да привлечем към творчество и реализация в областта на ИТ подрастващите отрано. TechnoMagicLand е създаден с тази цел. Потребителски интерес към използване на ИТ децата имат, а интерес у по-големите и родителите, породен само поради високото заплащане в сектора, не гарантира качествени кадри.

Всъщност моделът на каскадиране на знания и опит от професионалист към някого, който вече е напреднал в изучаването, а от него към начинаещите, не е нещо ново. Това е приложение на алилодидактичния подход, използван преди векове в образованието, на ново ниво по спиралата на развитието. По тази спирала очаквам приложението на изкуствен интелект да издигне до ново ниво средствата за автоматизация на софтуерното инженерство (Computer Aided Software Engineering - CASE), познати ни от края на миналото столетие, до ниво на заместване на труда по чистото кодиране от програмисти.

Производството на хардуер отдавна се смята за изцяло "изнесено" към Китай и други дестинации с по-евтина работна ръка, но и по-големи мащаби на фабриките. Въпреки това има ли примери за успешно българско хардуерно производство и дали трябва непременно да се стремим към създаване на фабрики за чипове, компоненти, дисплеи...
Имаме такива примери. Вече споменах "Датекс", "Алтерко". Има и други примери в други области: игрални автомати, специализирани устройства за радиочестотно заглушаване, за разпръсване и опазване на делфините при лов на риба тон. Пандемията и множеството случаи на разрушаване на веригите на доставки карат всички производители, търговци, държави, вкл. и ЕС, да се вглеждат в повишаване устойчивостта на тези вериги. И това не се изчерпва с доставки и наличие на компоненти само. Това е въпрос и на ресурси. Отпадането на зависимостта от евтин човешки ресурс е въпрос на инвестиции в роботизация, които развитите държави вече спонсорират интензивно. Правят го най-често чрез финансови стимули към производствените фирми, които ускорено инвестират в Industry 4.0, давани под формата на безлихвени и дори с отрицателна лихва кредити и нечувано големи амортизационни отчисления (намаляване на дължимите данъци върху печалбите на тези фирми).

Много по-труден и времеемък за решаване е проблемът със зависимостта на електронната промишленост от Китай, който от десетилетия е инвестирал в разработване на находища, извличане, изкупуване и натрупване на стратегически запаси от редки метали. Разработването на алтернативни находища в други страни, предлагащи достатъчни количества и осигуряване на тяхното наличие при производителите на електроника е въпрос на значително време. А и Китай няма да остане безучастен и ще има възможността да прави интервенции на световния пазар на редки метали по начин, който сме наблюдавали на световния пазар на петрол.Инвестиции и осигуряване на такива производства у нас със собствени сили са непостижими и неразумни.

Дигиталната трансформация е модерен термин, но тя отразява съществената промяна на много бизнеси към един по-гъвкав и бързо настройващ се към нуждите на потребителите модел. Научиха ли се системните интегратори у нас да бъдат не просто доставчици на решения, а "дигитални" съветници, проучващи състоянието и възможностите на предприятията от конкретни решения?
От една страна, системните интегратори са притиснати от навлизането на облачните инфраструктури и търсят преминаване към услуги с по-голяма добавена стойност - от доставка и инсталация към внедряване на цялостни решения. От друга страна, те познават в голяма степен инфраструктурата на клиентите и имат широка клиентска база. Като първа стъпка очаквам, че много от тях ще инвестират в способности в областта на киберзащитата, които да предлагат на създадената клиентска база. Ще тръгнат по пътя към дигитален съветник от споделяне с даден клиент на внедрени при други техни клиенти (от други ИТ фирми) решения. Ще инвестират в имплементиране на IoT, в услуги по контрол на ИТ проекти на клиента, реализиращи се от др ИТ фирми. Някои от тях ще преминат от нивото помощ в ИТ проекти при избрани от клиента решения и доставчици към консултантски услуги по възможности и пътища за дигитална трансформация.

Въпросите зададе Владимир Владков

X