Дигитализация

Модерна училищна STEM среда обещава национална програма на МОН

Владимир Владков

Националната програма "Изграждане на училищна STEM среда" инвестира в цялостни интегрирани решения за нова училищна творческа среда с фокус върху природните науки, инженерните науки, математиката и технологиите (STEM), включващи различни елементи според конкретната нужда на училището и училищната общност. Това включва преустройство на съществуващи пространства, технологии, нови методи на преподаване, ново или интегрирано учебно съдържание, нова организация на учебния процес, подкрепяща среда за ученици със специални образователни потребности при необходимост.

Програмата бе представена от Наталия Михалевска, директор на дирекция "Образование на българите зад граница" в МОН и зам.-ръководител на НП "Изграждане на училищна STEM среда", и ръководителя на програмата проф. Огнян Наков по време на Национална кръгла маса на тема "Преподаването в СТЕМ - ролята на учителите за формиране на млади таланти". Тя бе организирана на 12 ноември от Центъра за върхови постижения УНИТе съвместно със Синдиката на българските учители (СБУ) и Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти.

ЦВП УНИТе ще играе важна роля за подготовката на следващата генерация учени, като ще се стреми новите знания, създадени от научните екипи, да намерят място в обучението на студентите и бъдещите учители. Необходимо е да осигурим устойчивост на висшето образование и науката в областта на ИКТ. Затова изключително важна е ролята на учителите и STEM обучението, коментира доц. д-р Елисавета Гурова, директор "Административни дейности" на УНИТе. В училище трябва да се помисли как да се формират младите таланти, как да се стимулират креативност, логическо мислене и работа в екип. Трябва да се помисли за нови методи на обучение, вкл. чрез творческо прилагане на ИКТ в обучението на подрастващите.

Постигнато досега по STEM програмата
Проф. Огнян Наков обърна особено внимание на възможностите за използване на роботи и разнообразни технологии в STEM центровете, както и изтъкна готовността на екипа на МОН за подпомагане на проектните екипи и учителите за формирането на млади таланти.

Крайният продукт от програмата ще бъдат технологични центрове в училищата, които представляват интегрирана съвкупност от кабинети и други учебни пространства в училищата, създаване на култура за иновации сред училищните общности. "Националната програма създава "модели" в част от българските училища, за да докаже процеса на успешно инвестиране в цялостна идея, включваща учебна среда, технологии, управление, интегрирано съдържание, квалификация и методи на преподаване", заяви Михалевска.

3 модерни центъра
Бъдещият център за млади изследователи ще подпомага творчеството и работата по проектно базирано обучение и в дигитална, и в недигитална среда, ще развива умения за работа в екипи и в различни групови роли. "Учебните пространства могат да са организирани на кътове и зони, позволяващи различна, гъвкава учебна програма и организация на деня, обяснява Михалевска. "Средата може да включва зони за приложна работа на открито, зоокътове, станции за роботика с подходящи за възрастта на учениците инструменти и др. Новата среда позволява и поощрява груповото планиране сред учители и съвместно провеждане на урочни единици, часове от целодневната организация на учебния ден, извънкласни дейности, както и дейности в партньорство с външни организации (музеи, библиотеки, обсерватории, изследователски центрове и др.)", допълни ръководителят на НП "Изграждане на училищна STEM среда" проф. Наков.

От своя страна Център за технологии в креативните индустрии ще обезпечава технологична учебна среда за учениците, интересуващи се от разработване на дигитални и видеоигри, мобилни апликации, медийни продукти, дигитален маркетинг, графика и дизайн и др. "Целта е да се насърчи развитието на творчески дигитални умения по мотивиращ начин. Такъв център ще насочва учениците към професии, свързани със създаването на видеосъдържание, видеоигри и дигитални инструменти, дигитални платформи и мобилни апликации или разработването на нови продукти и услуги в технологична среда, каза проф. Наков. Това включва оборудването на учебни зали с компютри и специфичен софтуер в съответствие с нуждите на творческите индустрии (за рисуване, анимация, моделиране, редактиране, монтаж, 3D дизайн и др.), създаване на творчески кътове и пространства; на видеостудио и снимачна техника, звукозаписно студио, симулационна техника, виртуална и добавена реалност", добави Михалевска.

Център по природни науки, изследвания и иновации е третият голям проект в програмата. Той ще предоставя работа на учениците по приложни проекти, които решават реални казуси и проблеми на бизнеса, изследвания, експерименти и анализи. "Целта е да се използват нови методически похвати, свързани с проблемно базираното обучение, учебни експедиции, казуси, симулации, коментира Михалевска. Центърът обезпечава среда, която би могла да се ползва както в общообразователната и профилираната подготовка, така и в дуални паралелки в професионалните училища за обучение, свързано със съдържанието и процесите на реалната работна среда в партньорските компании. Центърът може да съдържа практически лаборатории по традиционните природни науки, както и по-специфична среда като лаборатории по биотехнологии, генетични анализи, фармацевтика, елементи от производството на хранителни продукти и т.н. според нуждата на конкретното училище", добавя тя.

Малки проекти за училищата
Тези проекти ще трансформират и оборудват по-малки по мащаб физически пространства - една или две класни стаи или кътове. Макар с по-малко по размер финансиране, тези проекти имат същите цели като по-големите: създаване на условия за развиване на умения, свързани с творчество в дигиталните технологии; експериментална работа; развиване на инженерно мислене и способности за решаване на проблеми; работа по проекти и задания с практическа насоченост в науките и технологиите. В общата стойност на проекта могат да се предвидят комбинация от строително-ремонтни дейности, обзавеждане, оборудване, обучения на учители и др. Собственият принос на училищната общност е 10%, като тази сума се набира чрез благотворителни събития, дарения, кампании и бизнес спонсори.

Типовете малки проекти са "Изследователски лаборатории" или "Класна стая за креативни дигитални създатели". До септември 2020 г. бе етапът за кандидатстване и подбор на кандидатите за финансиране. През септември 2020 са сключени договорите за финансиране, а самите проекти - създаването на новите STEM центрове, обучението на учителите и създаването на новото обучително съдържание, ще станат до септември 2021 г.

"Важни параметри за успеха на проекта са създаването на възможност за учене чрез преживяване на учениците на учебното съдържание и организация на учебния процес, обяснява Михалевска. Както и осигуряване на структури за професионално учене и развитие на учителите, насочено към подобрени резултати и постижения на учениците."

Дейностите и на НЦПКПС
"Каква е ролята на институциите за продължаващата квалификация на педагогическите специалисти", коментира Димитър Асенов, директор на НЦПКПС. Само през първата половина на 2020 г. са проведени обучения на 172 директори на тема: "Ролята на директора при прилагането на компетентностния подход в образователната институция", проведени са обучения на 238 педагогически специалисти, преподаващи по новата учебна програма "История и цивилизации" в 10 клас, заяви Асенов. Същевременно самият НЦПКПС е преобразуван в дигитален център за провеждане на онлайн квалификации посредством интегрирането на функционираща платформа за онлайн обучения на собствен сървър на центъра.

Само пред април и май 2020 г. са проведени 19 уебинара и са обучени повече от 880 учители и директори от цялата страна по теми, свързани с използването на ИКТ в образованието. "Разработили сме аналитичен материал с емпирична информация от получената обратна връзка от учители и директори, участвали в квалификационните курсове на центъра", добави Асенов.

Центърът е организирал обученията на повече от 2300 педагогически специалисти, които от учебната 2020/2021 г. ще преподават по учебните програми за профилирана подготовка в 11 и 12 клас. Специалисти на центъра са провели работни срещи с водещи НПО в сферата на образованието, със социални партньори, с директори на образователни институции, както и с водещи учени.

За втората половина на 2020 г. НЦПКПС планира обучения на учители, които от учебната 2020/2021 г. ще преподават по новите учебни програми за профилирана подготовка в 11 и 12 клас. Общата целева група е 3879 педагогически специалисти от цялата страна, като досега е обезпечено финансиране по НП "Квалификация" за 2300 педагогически специалисти в размер на 430 624 лв. Необходимо е обаче допълнително финансиране за въвеждаща квалификация на още 1579 педагогически специалисти в размер на 279 098 лв., обясни Асенов.

Освен това продължава обучението на учители, които от учебната 2020/2021 г. ще преподават учебен предмет "Гражданско образование", като целевата група са учители от втори гимназиален етап. Обезпечено е финансиране за 350 педагогически специалисти по НП "Квалификация" в размер на 50 000 лв., като ще са нужни още 50 хил. лева за още 350 педагогически специалисти.

През ноември и декември 2020 г. предстоят обучения на училищни психолози и педагогически съветници, като общата целева група е 440 педагогически специалисти от цялата страна.

Като цяло през 2019 г. по НП "Квалификация" са обучени 681 педагогически специалисти, докато досега през 2020 г. общият брой на педагогическите специалисти, обучени по НП "Квалификация", е 2529 плюс още 882 участвали в образователни уебинари, коментира Димитър Асенов, директор на НЦПКПС.

X