Дигитализация

Туризъм 4.0

Иван Гайдаров

За да превъзмогне предизвикателствата на COVID-19, туристическата индустрия трябва да премине в следващото ниво на технологичното си развитие

Туризмът се оказа един от секторите, които преживяват най-голям срив заради пандемията от COVID-19, като очакванията са това пропадане да продължи и през зимата. Най-песимистичните прогнози пък обхващат и следващото лято. Заглавия като "Пътувалите по туризъм са намалели с една четвърт през лятото" и "Близо 60% от българите не планират никаква зимна ваканция" представят най-образно каква е ситуацията в сектора у нас, а статистиката напълно потвърждава минорното настроение в очакванията на експертите.

Според Националния борд по туризъм например при над 9 милиона чуждестранни туристи, отчетени през 2018 и 2019 г., през тази година в рамките на летния сезон страната ни е посетена от едва 2 милиона. От организацията очакват общият спад на чуждестранните туристи за трите летни месеца да надхвърли 80%.

Ако погледнем месеците, последващи летния сезон - септември и октомври - ситуацията с нищо не се подобрява. През септември посещенията на чужденци в България се сриват до 563.7 хил. - 56% спад на годишна база. Статистиката сочи сериозно отстъпление във всички направления - "почивка и екскурзия" (67.3%), "служебни пътувания" (65.0%) и "други" (включително гостувания и транзитни преминавания) (39.7%). Всъщност близо половината от всички чуждестранни посещения у нас са транзитни преминавания. Процентите се запазват и в рамките на октомври - 419 хил. чужди граждани са посетили България, или с 45% по-малко от същия месец на 2019 г.

На този фон прогнозите на туристическия бизнес през зимния сезон са повече от апокалиптични, което идва да покаже, че ако иска да оцелее и да се пригоди към новите условия, секторът трябва да се промени из основи. За да отговори на обществената метаморфоза, предизвикана от пандемията, и новите изисквания към условията и начините на контакт между хората, туристическият бранш трябва да започне да разчита в много по-голяма степен на технологиите. Примери за това в световен мащаб не липсват - роботи обслужват хотели в Япония, все повече чатботи навлизат в сферата на обслужването на клиенти, а иновативните разработки, свързани с хигиената и гарантирането на отстояние между хората, вече са хиляди. България значително изостава в това отношение, но за да оценят с точност каква роля биха могли да изиграят технологиите за възстановяването на туризма след пандемията и доколко българската ИТ индустрия може да отговори с продукти на нуждите му, от чатбот агенцията UMNI.bg и Prexcelerator Bulgaria публикуват първия по рода си доклад "BULGARIA: Tourism Tech Mapping Report 2020".

Туризъм и технологии у нас
Според основните изводи от доклада за българските технологични решения в туристическата индустрия "BULGARIA: Tourism Tech Mapping Report 2020" въпреки бързото развитие на стартъп екосистемата през последните години и статута на туризма като стратегическа индустрия едва 38% от компаниите, развиващи технологии за туризма у нас, са основани през последните 5 години. Между тях липсват такива, разработващи решения в областта на роботиката, 3D принтирането и биометриката.

"Една от причините технологиите в туризма у нас да са основно масово използваните в света на бизнеса платформи, мобилни приложения, резервационни системи и други уеб базирани услуги е липсата на големи потребители, които да инвестират във и да използват местни разработки. Недостиг на актуална информация за развитието на технологиите и тяхното практическо прилагане, както и доза консерватизъм в самата индустрия са други пречки пред стартъпите да насочват своите технологични решения за решаване на проблеми в тази индустрия", обясняват моментната ситуация по оста туризъм - технологии у нас авторите на доклада, акцентирайки, че в глобален план инвестициите в технологии в туризма са се увеличили 22 пъти през последните 5 години, достигайки 30.3 милиарда долара.

За да станат още по-ясни разликите в мащабите, от UMNI.bg и Prexcelerator Bulgaria посочват няколко основни числа. Според анализа на българския туристически пазар оперират 55 технологични решения, които са или българска разработка, или такава на компания с българско участие. 38% от тях са създадени в периода от 2015 г. досега.

Докладът картографира и всички български решения за туристически технологии в различните технологични направления, между които чатботи, блокчейн, управление на работните потоци, хардуер, изкуствен интелект, приложения и т.н. "Българските предприятия обхващат повечето софтуерни технологии с изключение на три (AR, приложения за саморегистрация и електронни ключове). Що се отнася до хардуера, има български технологични решения в едва 3 хардуерни области, като няма такова, използващо роботика. В България има само 3 случая на приложение на роботи и всички те са чужда разработка", се казва в доклада.

Тези тенденции в крайна сметка са напълно обясними с оглед на технологиите, които са най-често използвани от представителите на българския туризъм. А те, както отбелязват от UMNI.bg и Prexcelerator Bulgaria, са "първите, които биха ви дошли наум, когато става дума за хотели, туристически агенции и други оператори в индустрията" - интернет страници, CRM, уеб базирани каталози и платформи, мобилни приложения и онлайн системи за резервации.

Създателите на първия по рода си доклад за технологиите в туризма "BULGARIA: Tourism Tech Mapping Report 2020" акцентират, че на фона на осезаемите негативи за страната ни могат да се кажат и някои позитивни констатации. "България е водеща аутсорсинг дестинация за ИТ услуги и има една от най-бързите wi-fi връзки в Европа. Страната ни беше обявена за аутсорсинг дестинация №1 в Европа за 2015 г. от Cushman & Wakefield и тази тенденция се запазва през последните 5 години. Технологичната екосистема расте и се развива бързо, което в дългосрочен план ще се отрази позитивно на местния бизнес и стандарта на живот на хората. До март 2020 г. например 86% от българските общини са получили безвъзмездна помощ от ЕС за безплатен wi-fi чрез програмата WIFI4EU, което поставя България на 1-во място в Европа по брой участващи общини", категорични са в своя анализ от UMNI.bg и Prexcelerator Bulgaria, добавяйки: "Една от основните потребности, които трябва да осигурят туристическите дестинации за реализацията на програми за интелигентен туризъм, е свободният достъп до информация, базиран на свободен достъп до Wi-Fi."

Туризъм 4.0
Технологиите вече помогнаха на много сектори да постигнат гъвкавостта, нужна им да се ориентират в новата ситуация, създадена от COVID-19. Именно в тях се крие решението и за туристическия сектор, смятат от UMNI.bg и Prexcelerator Bulgaria. От двете организации подчертават, че дигитализацията, автоматизацията и роботизацията са се превърнали в акцент на разговорите в туристическата индустрия през последните 3 месеца "заедно с разговорите за необходимостта от държавна подкрепа и финансиране за възстановяването на индустрията".

"Предизвикателствата пред туристическия бизнес, създадени от пандемията, подчертаха необходимостта от оптимизация на процесите, приемане на нови бизнес модели, преминаване към високо ниво на самообслужване и безконтактни опции за клиентите, за да се гарантира безопасността както за гостите, така и за служителите. Очаква се по дългия път към възстановяване на сектора при по-ниски цени и спад на туристическия поток нуждата от съкращаване на фиксираните разходи, главно заплати, да принуди бизнеса да търси решения, които автоматизират рутинните повтарящи се и предсказуеми задачи, както и тези, при които моменталната реакция ще бъде от решаващо значение за успеха и конкурентоспособността", смятат създателите на доклада "BULGARIA: Tourism Tech Mapping Report 2020".

И всичко сочи, че новата действителност ще потвърди техните прогнози. Така че добре дошли в Туризъм 4.0.

X