Дигитализация

Годината на COVID-19 - нищо не е това, което беше

Майя Бойчева-Манолчева

Кой загуби и кой спечели от глобалната пандемия

Странна година отминава. Точно преди 12 месеца подготвях материал с прогнози за 2020 г. По тогавашни наблюдения те покриваха всички известни до момента аспекти на ИТ живота, включително рисковете, с които бяхме свикнали. Всички без един, при това - основен: появата на COVID-19. Оказа се, че не всичко може да се прогнозира. Едва ли някой дори си е представял, че пандемия ще затвори света и ще размести така икономическите, а май и политическите, пластове.

Днес, една година след като се заговори за COVID-19 и девет месеца след като ни настигна и нас - в Европа, смея да твърдя, че гледаме на света по-различно. Плановете и целите ни не са това, което бяха, темпът ни на живот не е това, което беше. Научихме се да работим в нови условия, децата ни се научиха да учат по нов начин, домът ни е офис, училище, занималня, фитнес

Глобалната пандемия, която все още определя живота ни, и мерките, които наложиха държавите, отвориха врата и на икономическата криза. Дойдоха и първите негативни икономически резултати. През април глобалното производство регистрира спад с 20%, а до края на второто тримесечие 400 милиона работни места бяха съкратени (по данни на Комитета за координация на статистическите дейности към ООН). Щетите тепърва ще се оценяват, още повече че не е ясно колко време ще продължи сегашната ситуация. През пролетта очаквахме, че след месец-два всичко ще е както преди, но, уви, вече сме във втора вълна, очакваме и трета.

На фона на фалитите на големи транспортни компании и авиопревозвачи, вериги магазини, ресторанти и т.н. ИКТ секторът се оказа богопомазан и дори регистрира печалби. През юни Световната банка излезе с проучване на промените в потребителското търсене на определени услуги, базирано на информация от Google. Изводите са, че заради пандемията значително е намаляло търсенето на услуги, които изискват контакт лице в лице, и се е повишило търсенето на услуги, при които това не е необходимо. Например държави с регистрирани 10 и повече случая през март отбелязват спад с 63 - 79% в търсенето на хотелски и ресторантьорски услуги и 46 - 77% ръст на ИКТ услуги. Според анализаторите това се дължи както на социалната дистанция, така и на въведените рестрикции, а тази тенденция се забелязва на всички континенти.

Кой всъщност спечели и кой загуби
Старата максима "пари при пари отиват" в пълна сила важи и в днешната ситуация. Въпреки че като цяло ИТ секторът е най-облагодетелстван и най-малко засегнат от пандемията, най-големите печеливши са технологичните гиганти като Apple, Microsoft, Amazon, Alphabet, Facebook и Tesla. През януари шестте компании бяха оценени на 5 трилиона долара, а сега стойността им е над 7.1 трилиона долара.

Заради високото потребление на облачните услуги и преминаването на служители и ученици в дистанционен режим Microsoft реализира най-доброто си тримесечие от създаването на компанията досега. Ръстът на печалбата за третото тримесечие, завършило в края на септември, е 30% спрямо същия период от предходната година. Обикновено най-силните месеци на "Майкрософт" са последните три от фискалната година и това е така главно заради финализирането на сделките. Но сега нещата са различни. Ръстът на печалбите само на облачната платформа Azure е почти 50%. Компанията регистрира големи продажби и при абонаментите за онлайн Office пакета, който включва Excel, Word и Teams, и при игровата конзола Xbox.

Мениджърите на Amazon също не могат да се оплачат. От началото на годината до септември компанията регистрира 34% ръст на служителите си, а за третото тримесечие печалбите ѝ са се увеличили с 37%. Голям принос за това имат облачните услуги, които Amazon предлага. Трябва да се отбележи, че тези печалби са въпреки направените разходи за защитни облекла, дезинфекция на съоръженията и увеличение на заплатите, възлизащи на 4 млрд. долара.

Платформата за видеоразговори Zoom също се радва на огромни печалби и е сочена за един от най-големите печеливши. За третото тримесечие, приключило на 31 октомври, компанията регистрира печалби в размер на 777 милиона долара, което представлява ръст с 367% в сравнение със същия период преди една година. Очакванията са печалбата ѝ за годината да достигне 2.58 милиарда долара.

Ограниченията за пътуване и социалната дистанция увеличиха в пъти нуждата ни и зависимостта ни от социалните медии и комуникационните канали като Facebook. Те се оказаха нашият прозорец към света, единствен начин за общуване с приятели и роднини и място, където да разпускаме и да се забавляваме в свободното си време. Това е и причината потреблението им също да нарасне драстично.

Но въпреки това положението за тях не е само розово. Този тип компании се издържат от реклами, а маркетинг бюджетите бяха сред първите, които бизнесът съкрати. Според данни на Advertisers Perceptions за април от началото на пандемията половината от американските рекламодатели са спрели или удължили срока на кампаниите си. Някои агенции твърдят, че CPM (цената на хиляда импресии) е паднала с 22% във Facebook и Instagram още през първите две седмици на март. Разбира се, има сектори като здравеопазването, фармацевтиката, онлайн доставките и продажбите, които продължават активно да рекламират, но тези, които разчитат на офлайн дейности или пък са сериозно притеснени от развитието на кризата, са стопирали перото "реклама".

45% скок в инсталациите регистрират мобилните гейминг приложения в сравнение с миналата година. Това показва докладът на AppsFlyer "The State of Gaming App Marketing - 2020 Edition", който разглежда първите три тримесечия на 2020 година и анализира 9.2 милиарда инсталации. Тази тенденция води и други след себе си - 67% ръст на приходите от вътрешните покупки (in-app purchase, или IAP) за периода от февруари до август.

Заради глобалното затваряне на детските градини и яслите YouTube Kids, притежавана от Google, още през пролетта оглави класацията за най-стриймвано приложение и се бори за първото място за цялата година.

Разбира се, слънцето не успя да огрее всички технологични компании. Според данните на американската платформа за търсене на работа Indeed в края на юли обявите за ИТ позиции са намалели с 36% спрямо предходната година. Компании като Uber, Airbnb, Yelp и TripAdvisor са само малка извадка на тези, които направиха съкращения, за да ограничат загубите си. В по-голямата си част стартъпите също пострадаха. Според американската платформа Layoffs.fyi, която проследява "на живо" броя на съкращенията, от 11 март 592 стартъпа са освободили персонал, а съкратените служители са 80 609.

Кризата удари и българските стартиращи компании, които още през март изразиха своите притеснения. Тогава Българската стартъп асоциация обяви, че 75% от компаниите смятат, че може да фалират през близките шест месеца. Причините за това са в загубата на клиенти, липсата на ликвидност, а и държавата някак си пропусна този тип компании при раздаването на помощи.

COVID стартъпи
Въпреки трудностите, които изпитват стартъпите, няколко ниши успяха да се обособят като печеливши.

На първо място, разбира се, са инициативите в областта на здравеопазването и медицината. Новата дисциплина "дигитална епидемиология", която комбинира анализ на големи бази данни и изкуствен интелект с методите на биологията, медицината и статистиката с цел разбиране и предвиждане на вируса, беше повод за създаване на доста иновативни приложения през последните месеци. От карти на разпространението на вируса до приложения, които проследяват симптомите и спомагат за ранна диагностика и дори биолуминесцентни тестове, които показват наличието на антитела - решенията са много и продължават да се развиват. В този сектор трябва да прибавим и всички инициативи в областта на здравеопазването като тези за проследяване на пациента, клинични опити, техники за визуализация, диагностика, приложения за проследяване на наличието на оборудване и т.н.

Не трябва да забравяме и технологиите, които се справят с другите предизвикателства на пандемията - нуждата от дезинфекция и почистване, при това с ограничено излагане на опасност на хората. Тук отново стартъпи разработиха различни варианти - от роботи за ултравиолетова дезинфекция до дронове, които се използват за пръскане с дезинфектанти.

Финтех компаниите също се радват на нови възможности. Изолацията и отдалечената работа принудиха много организации да предложат инструменти и технологии за отворено банкиране, да продават ваучери на клиентите си и да осигуряват допълнителни кредитни карти, с които приятели и роднини да пазаруват, когато някой е под карантина.

Технологиите в областта на виртуалната и добавената реалност също бяха впрегнати. При това тук не става дума само за възможностите, които те дават при игрите, но и за реалното им използване в COVID ситуации. Например в Китай технологиите бяха използвани при планирането и изграждането на нови болници, при създаването на обучителни центрове за лекарите и сестрите, за симулиране на спешни ситуации и т.н. Ако погледнем и забавната част - VR и AR са добър вариант за туристически обиколки, когато физическите такива са невъзможни.

Дигитална трансформация на първа линия
Тази пандемия ще я запомним и с дигитализацията. Преминаването на служителите в отдалечена среда и търсенето на онлайн услуги и продукти помогна за глобалната дигитализация както нищо друго не би могло да го направи.

Според ново проучване на McKinsey & Company (McKinsey Global Survey), направено през юли сред 899 висши мениджъри от различни региони и сектори, компаниите са ускорили дигитализацията си по отношение на връзките с клиентите, веригите за доставки и вътрешните си операции с три до четири години. Още по-шокиращи са данните за дигитализирането на продуктите в портфолиото им - според анализаторите тук са съкратени поне седем години. Почти всички от запитаните заявяват, че техните компании са били принудени да внедрят решения, дори временни, за да отговорят на изискванията на клиентите. И това се е случило доста по-бързо, отколкото преди кризата.

Темпът на развитие на дигиталните продукти се различава по сектори, като по-осезаеми са различията между секторите със и без физически продукти, отколкото между B2B и B2C компаниите. При опакованите потребителски стоки и в автомобилната индустрия са направени най-малко промени в дигиталното продуктово портфолио. Най-големите промени са в здравеопазването, фармацевтичната индустрия, финансовите услуги и професионалните услуги, при които мениджърите заявяват почти двойно по-голям дигитален скок от този при производството на потребителски стоки.

Цифровизацията засегна и вътрешните операции като бекофиса, производството и R&D процесите и взаимодействието по продължение на веригите за доставки. И тук темпът на навлизане на новите технологии е различен. За много от промените компаниите са реагирали с 20 - 25 пъти по-бързо, отколкото са очаквали, а за внедряването на отдалечената работа - 40 пъти по-бързо (на компаниите са им били нужни средно 10.5 дни, а очакванията им са били за 454 дни).

Анализаторите са категорични, че наличието на корпоративна дигитална стратегия е помогнало на много на организациите по време на пандемията. Тези, които са изпробвали нови технологии и са инвестирали в цифровизацията по време на кризата, регистрират двойно повече печалби, показват още данните.

Има и още една добра новина - мениджърите са категорични, че повечето от тези промени ще останат и след пандемията, и дори правят инвестиции в тази насока. Всъщност според по-голямата част от допитаните едно от основните въздействия и последствия от кризата е именно ръстът при финансирането на дигиталните инициативи.

А какво ще се случи, предстои да видим. Тази година прогнозите ще са по-умерени.



Фишинг измамите - начело по време на пандемията
Киберсигурността се оказа един от основните проблеми на пандемията. Отдалечената работа, масовото пазаруване онлайн, търсенето на информация и непрекъснатият новинарски поток отвориха нови възможности за киберпрестъпниците. Според Интерпол фишингът и онлайн измамите са най-разпространените киберпрестъпления, свързани с пандемията. 59% от страните - членки на организацията, и ключовите партньори посочват именно този тип престъпления като водещи.

Според данните за фишинг схемите, свързани с коронавируса, са използвани:
- Имейли от националните и глобалните здравни власти
- Държавни поръчки и инициативи за финансова подкрепа
- Фалшиви искания за плащания и възстановяване на пари
- Оферти за ваксини и медицински изделия
- Приложения за проследяване на мобилни телефони
- Инвестиции и акции
- Искания за дарения.

Например разпращани са фалшиви имейли от министерствата на здравеопазването или Световната здравна организация, съдържащи заразен прикачен файл, който използва уязвимост, за да стартира злонамерен код. Малуер като Emotet, Trickbot и Cerberus, разработени специално за кражба на информация, е използван широко при фишинг атаките.

На второ място, наблюдава се сериозен ръст на малуер атаките като рансъмуер и DDOS. Няколко държави са споделили за атаки към критични инфраструктури, болници и медицински центрове. Най-разпространените рансъмуер видове, които от Интерпол са установили, са CERBER, NetWalker и Ryuk.

На трето място, наблюдава се постоянен ръст на нови регистрирани домейни, които съдържат covid и corona. Голяма част от тях претендират, че представят информация за COVID-19, системи за проследяване и статистически данни, но всъщност се използват за широк набор от зловредни действия. През юни 2020 г. Интерпол са установили и анализирали 200 000 зловредни домейна, които са засегнали 80 държави.


X