Дигитализация

Умните градове имат нужда от умни данни

Владимир Владков

От известно време се осъществява т.нар. преход към интелигентния град, но досега той бе насочен повече към компютърните инженери. Повечето традиционни урбанисти, планиращи градската среда, доскоро не бяха въвлечени в този огромен процес, заяви Мохамед Абдул Раман от Политехническия университет на Хонконг на конференцията 6GWorld. Самият той бивш специалист по планиране на градове, Абдул Раман е дошъл от Нигерия в Хонконг през 2015 г. "Исках да видя дали мога да използвам изкуствения интелект в този процес на градско планиране", коментира той.

Основният проблем, с който Раман се е сблъскал, са данните. "Интервюирането, традиционният метод за събиране на данни в нашата индустрия, е твърде времеемко и става много бавно. Аз например съм събирал данни от анкети за последните 6 месеца по даден проблем и успях да събира едва 290 интервюта", допълни той.

Голяма част от раздразнението му се дължи на това, че той знае, че има по-добър начин за събиране на информация за качеството на пътищата, за стандартите и за достъпността на хранителни стоки, достъпа до магазини.

"Вместо да разпитваме хората какви проблеми имат в техните градове, почти всички тези дискусии се провеждаха онлайн. Защо просто не разработим система, от която хората лесно да свалят информация и да я използват?"

В резултат е стартиран проект за създаване на система за достъп, "пречистване" на данните от градските социални медии и накрая, тяхното валидиране.

Данните са свързани и с редица предизвикателства, като с тях се е заел екипът на лабораторията Meta Design Lab в Сингапурския университет по технологии и дизайн. Членовете му работят съвместно с проекта "Виртуален Сингапур", който е успял да генерира цифров двойник на целия град-държава. Макар че това прилича на допълнение към работата на градските планировчици, се отварят и редица различни предизвикателства.

В момента да създадеш представяне на града е само една първа стъпка, обяснява той. - С този модел можем да отговорим лесно на някои въпроси, но за отговор на много от останалите интересни проблеми е нужна много допълнителна работа."

Например, ако се запитаме "Дали да не сложим соларни панели на всички покриви на високите сгради и колко енергия биха генерирали?" Това звучи като лесна задача, но дали всички покриви са хоризонтални, дали някои няма да засенчват други и дали някои покриви вече не се използват за други цели, например за градини. За да агрегираш данните за целия град, трябва да разработиш доста софтуерен код, който да вземе предвид всички тези тези фактори

Дайте думата "на улицата"
Докато урбанистите провеждат собствени изследвания, в много страни гражданите от години намират начини да споделят информация онлайн за проблемите в квартала си. Например, Великобритания стана свидетел на скандал през 2017 г .: След пожара в кулата Гренфел в Западен Лондон и загубените 72 човешки живота стана ясно, че в групите на жителите повече от 5 години са изказвани опасения за лошата пожарна безопасност в сградата.

В Кайро през 2010 г. е създадено приложението Bey2ollak. Целта му е да помогне на гражданите да се ориентират в ужасните задръствания. Bey2ollak, което означава "думата на улицата", разчита на потребителите, съобщаващи за възникнали проблеми с трафика, като така те помагат на другите да се ориентират в ситуацията около тях. Според интервю от 2017 г. със съоснователя Гамал Садек, Bey2ollak е "общност от положително настроени пътуващи, които са взели съзнателно решение да си помагат; ние просто предоставяме преносителя."

С цялата тази информация, какво пречи на урбанистите да я използват? За Абдул Рахман това е въпрос на начин на мислене, както всяко друго нещо. "За хората в професията беше много трудно да възприемат данните [ от социалните медии]. Много от тях мислят за социалните медии като за много неща и за глупости, говорене за известни личности или за домашни любимци. Всъщност, ако го ги разгледате, там се крие много смисъл, дори препоръки за това как да решите проблемите.

За Абдул Рахман начинът да се промени мнението е да се намерят правилните начини за филтриране на огромните количества данни от социалните медии, така че да се покаже тяхната добавена стойност. "Номерът е да направите достъпът до тези данни в социалните медии много бърз, много евтин и да имате възможност да направите пространствено-времеви анализ. Например, ако ви попитам кога през последните 10 пъти сте били в определен магазин, вероятно не можете да отговорите. Но можете да отидете онлайн, да проверите вашите данни за местоположението в Google и да разбера кога сте посетили 100% точно това. Това е по-точен метод, отколкото да анкетираме хората. "

Меките проблеми са най-трудни за решаване в Сингапур

"Между различните източници стигаме до точка, в която на всички хардуерни въпроси може да се даде отговор. Това е лесно в наши дни, обяснява Конрад Джойс, но за много градоустройства важат по-малко осезаеми елементи.

"Знаем, че има голяма полза за психичното здраве от това да се намирате около дървета, но има и много други фактори. Близост до вода; да сте на слънчева светлина, но не през цялото време; да усещате бриз. Въпреки че разполагаме с данни за всяко дърво в Сингапур и можем да ги добавяме или премахваме от модела, не знаем какво въздействие оказват те. Можете ли да се наслаждавате на приятно и спокойно преживяване на площад без дървета? Да, абсолютно, но какво е въздействието от добавянето им към преживяването? Количественото определяне на това как тези фактори работят заедно върху емоционалното състояние би превърнало данните в нещо наистина умно и използваемо за градско планиране: допълва Джойс от Сингапурския университет по технологии и дизайн

Според него този начин на проучване е критичен за следващия етап от развитието на Сингапур. "Това, за което правителствените фигури си мислят сега, е как използваме данните, за да получим отговори на по-меките въпроси. "Жизнеспособност" е термин, който се използва много повече в наши дни. Място като Сингапур вече няма много пространство, така че е трудно да се подобри благосъстоянието на жителите, като им се предоставят по-големи апартаменти или се създадат повече зелени площи. Вместо това трябва да разгледаме други фактори, като например как да изградим чувство за общност в дадена област. Следващата граница е да се разработи как да се трансформират данните в отговори на този въпрос. "

Абдул Рахман се бори с подобни обществени въпроси на друго място. "В момента използвам това по проекти в университетски градове, защото в тях обикновено има повече млади студенти, които се преместват в по-бедните квартали. С течение на времето тези райони се облагородяват и местните жители се изселват, а тези по-млади хора са склонни да бъдат силно свързани [], така че гледам какви предизвикателства имат тези градове от гледна точка на градоустройството. Успях да разгледам данните за настроенията през последните 10 години и да разбера пред какви предизвикателства са били изправени пред хората и какво се е променило."

Неговите констатации от в различните страни са изключително последователни. "Жителите казват, че студентите не допринасят, те не инвестират в общността. Те просто използват ресурси, правят смущения, оставят отпадъци и продължават напред. Това подкопава щастието на постоянните жители."

От данни към решения за градско планиране

Когато дори един силно свързан интелигентен град като Сингапур се бори с по-меките предизвикателства на градския живот, какви ще са следващите стъпки? Конрад Джойс е убеден, че с течение на времето решенията, които се разработват днес, ще доведат до реални подобрения.

"Има типична прогресия, за която хората говорят, от данни към информация и след това към прозрения, обяснява той. - Мисля, че с течение на времето ще открием, че много данни, които събираме, всъщност са доста безполезни или са полезни само в много нишови ситуации. Ще разберем по-добре какво наистина е полезно и ще използваме именно това за истински прозрения."

Абдул Рахман добавя, че е необходимо правилните инструменти да бъдат в правилните ръце. "В повечето професии, несвързани с програмиране, като моята собствена градоустройствена професия, повечето хора не знаят как да пишат код. Наистина трябва да научим хората на най-лесния начин да извлекат този вид полезни данни от толкова много "шум", който се генерира. И така, това, което направихме, е да създадем библиотека [от инструменти за анализ] и да я качим в GitHub. С минимални познания за кодиране хората могат да използват тези инструменти за достъп до данни, да ги почистят и моделират. Накрая можете да го изтеглите в Microsoft Excel, защото накрая вашите огромни големи данни трябва да станат малки данни. По този начин можете да го преместите бързо и наистина да видите ползата от тях, дори ако изобщо не знаете как да пишете код."

Въпреки това Конрад Джойс призовава за предпазливост: "Урбанистите са ограничени до известна степен. Основно се занимаваме с инфраструктура, която има дълъг живот, така че всички промени се правят постепенно. Освен това, макар че даден град може да замени сграда достатъчно лесно понякога, ако имате защитена историческа сграда на място, което в идеалния случай трябва да стане открито пространство, какво може да направи урбанистът? Понякога има проблем, за който просто няма готово решение."

Ще видим ли промяна в начина, по който работи градоустройството? "Наистина чувствам, че градът може да отговори към професионалистите, коментира Абдул Рахман. - Искам да се уверя, че мога да доразвия тази рамка, така че вместо просто да слушате какво говорят хората, да я обединим с други данни за даден град и например да видите чрез VR точно къде се намират хората, когато говорят за определен проблем."

За Конрад Джойс това може да бъде "прехвърлено" към телекомуникационната индустрия. "Наистина те имат най-големите запаси от данни, актуализирани всеки ден от гражданите и от самите смартфони. Това е възможност не само за събиране на данни, но и за потенциално активно участие на гражданите. Можем да се консултираме и да предлагаме идеи за краудсорсинг. Трябва само да намерим рамка - в идеалния случай в международен план - да направим управлението на данните и поверителността да работят добре за всички участващи."

Снимка на Alec White от Pixabay

X