Дигитализация

Бизнесът се прави от хората и за хората - без тях той няма смисъл

CIO Media

Отговорът на СТЕМО срещу предизвикателствата, поставили под изпитание всички сфери на обществото и човешката дейност.
Витан Костов е ръководител на направление "Технологични услуги" в СТЕМО. Той притежава 15-годишен опит на различни позиции в български и международни компании, задълбочени технологични познания и широк поглед върху процесите на управление и трансформация на ИТ. Ръководи екип от изключителни професионалисти - архитекти, инженери и консултанти, ангажирани с предоставянето на управляеми и професионални ИТ услуги за дизайн и реализация на комплексни решения.

Кое беше най-голямото предизвикателство при осигуряване на непрекъсваемост на бизнеса в извънредната ситуация?
Естествено, никой не очакваше подобно развитие на събитията и 2020 беше изненада както в личен, така и в професионален план. Изключително важно за нас беше да преодолеем огромния стрес и създадем организация, която да ни позволи да изпълняваме ангажиментите към клиентите. Задачата се усложни от това, че всички наши клиенти реагираха различно - някои преминаха в режим на дистанционна работа, което измени обхвата на поетите ангажименти, други временно преустановиха дейност и съответно това спря изпълнението на проекти. Имаше и такива, които се възползваха от клаузите за непреодолима сила в договорите. Изведнъж всичко се превърна в предизвикателство за нашето планиране и операции. Нарушен беше нашият добре планиран бизнес ритъм.

Събитията се отразиха на всеки в нашия екип и в чисто човешки план. Сега ние трябваше да решаваме и предизвикателствата, пред които бяха изправени нашите семейства и близки. Това може би най-силно се отрази на личната мотивация и желанието днес да бъде един успешен ден. За мен това беше най-голямото предизвикателство. Бизнесът се прави от хората и за хората - без тях той няма смисъл.

Как го преодоляхте?
Щастлив съм, че с моите колеги успяхме бързо да се организираме. Ръководството на СТЕМО реагира светкавично и направи необходимото екипите да запазят своята оперативност, като се ограничат възможностите от заразяване. Сред мерките, които предприехме, бяха незабавно преминаване в режим на отдалечена работа и виртуално работно място, оптимизирахме проектните графици, ограничихме физическите контакти между различните екипи и може би най-същественото - успяхме да трансформираме част от работата по проекти в напълно дистанционна. Детайлното управление на капацитета се превърна от седмична в ежедневна задача - дори понякога и по два пъти на ден. Както всички, и ние се възползвахме в още по-пълна степен от средствата за видеоконференции и дистанционна съвместна работа. Въведохме и "политика на включената камера", за да адресираме част от психологическите аспекти на рязката промяна. Учим се в движение и постоянно обновяваме нашия подход към ситуацията.

Кое ви мотивира да се справите с трудностите?
Предпочитам аз да се справя с трудностите, вместо те да се справят с мен. Генезисът на личната ми мотивация е в постигането на резултат. Всяка трудност ме провокира да предизвикам комфорта си - за мен това е форма на адреналин, който ме кара да се усмихвам, а понякога да се мръщя. Щастлив съм, че имам прекрасно семейство, което е ключов фактор за моята мотивация.

На какво най-много разчитахте?
Коледа да дойде по-бързо - нали тогава стават чудеса!? Ако се абстрахираме от шегата, разчитаx на личната мотивация на всеки в екипа и компанията и стремежа му за добре свършена работа въпреки предизвикателствата. Разбира се, има ситуации, в които късметът е щипката сол, необходима за постигане на успех. За мен късметът е свързан с мотивацията, увереността във възможностите и отговорността. В този смисъл разчитах и разчитам силно на колегите си, че дават и ще дават най-доброто от себе си, както и на ръководството на компанията да подкрепя това.

С кое свое постижение или постижение на своя екип се гордеете най-много през тази година?
Много съм горд от постижението, че успяхме да преминем през този кризисен етап и да изпълним всички наши задачи. И това не е шега. Всъщност ние успяхме да постигнем целите, които си бяхме поставили, успяхме динамично да балансираме екипа въпреки силната турбуленция през 9 от 12-те месеца на годината, направихме работните си процеси много по-ефективни и гъвкави. Допълнително развихме отношенията помежду си и открихме нови начини за взаимодействие. Може би се повтарям, но екипът е страхотен и съм благодарен на хората, които имат значителен принос за това.
Всяка трудност ме провокира да предизвикам комфорта си - за мен това е форма на адреналин, който ме кара да се усмихвам, а понякога да се мръщя.


Как мотивирахте екипа си да не се отказва в усложнената ситуация?
Мотивацията е нещо много персонално. Всеки се мотивира от различни фактори. Когато говорим за екип, най-важна е синергията. За да я има в тази усложнена ситуация, пораждаща несигурност на всички нива, трябва да се положат повече усилия за укрепване на нейните фундаменти - ясна цел, точна и навременна информация и доверие. С настъпването на пандемията с екипа започнахме да прецизираме целта и да обменяме информация на по-чести интервали. Поставих специален фокус върху допълнително развитие на доверието вътре в екипа, с другите екипи и с нашите клиенти. Щастлив съм, че в момента се справяме доста добре, и съм горд с хората, с който работя. Разбира се, тук трябва да отбележа, че атмосферата и средата в СТЕМО са фактори, които позволяват това.

Какво научихте от кризата?
Кризата ме научи, че спокойствието е илюзия. Въпреки това човек не може да се справи, ако живее непрекъснато в тревожност или страх. Ние трябва да разчитаме на хората около себе си, за да излезем успешно от тази или която и да било криза. Адаптивността е качество, което трябва да развиваме все по-фокусирано. Бързата реакция и навременните мерки е разликата между тези, които преодоляват кризата, и тези, които не успяват. Както и при самото заболяване.

Това, което се случва, е не просто катализатор на промяна. Уроците, които носи със себе си, макар и трудни, ще ни позволят да излезем от кутията на нашето мислене. В крайна сметка всяка криза е нова възможност, нали?

Какво ще посъветвате своите колеги, които все още не са извървели пътя към дигитална трансформация?
Да направят първата крачка или да забързат следващите, ако са я направили. Дигитална трансформация вече не е само неясно маркетингово послание на големите корпорации. Настоящата пандемия доказа, че има задачи, които се решават с дигитализация на бизнес и работни процеси, на съвместната работа и общуване, на отношения с партньори. Тези аспекти налагат и трансформация на ИТ, която очевидно няма алтернатива.

От гледна точка на интегратор дигиталната трансформация е възможност за реализация на проекти с висока добавена стойност чрез използване на технологии за осигуряване на мобилност и отдалечена съвместна работа, Интернет на нещата (IoT), облачни технологии, Big Data, AI и т.н. Също така тя създава уникални възможности за развитие на собствено know-how. От личен опит споделям, че тези ангажименти са интересни и мотивиращи, като стимулират разчупване на ортодоксалните принципи на системно внедряване - просто в много случаи решават нови, нетрадиционни проблеми.

За клиентите дигиталната трансформация е нова бизнес гледна точка, на която трябва да обърнат внимание. До неотдавна ИТ беше разход, сега е инвестиция. Високите технологии днес не са просто предимство, а са задължително условие за създаването на нови или адаптирането на съществуващите бизнес модели. Дигитализацията е ключът към новата индустрия - 4.0. Трансформацията се превръща в постоянна величина, а темпото вече е различно.

Съдържание от СТЕМО

X