Дигитализация

Накъде отиват банките в следващото десетилетие

CIO Media

Валентин Събев

Пазарният капацитет и потенциал за модерни банкови продукти и съответната банковата регулация предопределят следващото развитие на банковата автоматизация. Развитието преминава от минимализиране ролята на материалните носители на пари и документи, през модернизиране от трети страни на стандартни финансови продукти и услуги до сформиране на партньорски конгломерати от банките и техните вендори и доставчици на услуги. Постиженията на ИТК сектора допълнително ускоряват съответните достижения в банковата ИТ дейност.

Съществените дигитални трансформации през настъпващото десетилетие стартират в следните технологични направления и техни производни:
  • отворено банкиране
  • дигитални валути на централни банки
  • изкуствен интелект
  • омниканално банкиране.
Голяма част от трансформациите водят до усложнени технологични решения и индустриализирани платформи. Тяхното гладко функциониране едва ли ще бъде по възможностите на една финансова институция. Това налага сформирането на синергичните партньорства на банки, вендори и доставчици на услуги.

Изграждане на екосистема, породена от принципа за отворено банкиране
Катализираща роля за създаване на отворена банкова екосистема играе въведената вече Директивата за платежните услуги (PSD2), регулираща техническите, оперативните и бизнес изискванията. Според цитирано в www.backbase.com проучване след първоначалното си нежелание за отваряне банките обръщат внимание на разкриващия се потенциал. Почти 70% от тях създават API портали за ускоряване на дигиталното си банкиране, 41% от банките виждат API като възможност за екосистема с партньори, докато почти 38% - като шанс за отваряне към трети страни.

Отвореното банкиране се проявява в три направления. Първото направление е за предоставяне на безпрецедентен API достъп до данни на дадена банка за нейните конкуренти. Обаче то открива шанса дадена банка да бъде потребител на самата себе си, като използва своите APIs. Ползата е в подобряване на своите продукти и услуги, например до степен за поделено обслужване.

Второто направление се свързва с корпоративни клиенти. Ефектът е в изграждането на директен канал за обмен на информация между корпоративния клиент и обслужващата го банка. Разкрива се възможност за симбиоза на банкови системи и фирмени ERP системи, която напълно автоматично обслужва банковите продукти и услуги, използвани от фирмата. В резултат се избягва човешко участие в този трансфер, колкото и да е опростен сега при интернет банкиране.

Анализ на Accenture показва, че 86% от компаниите в изследването проявяват интерес към изграждането на отворени платформи за банкови екосистеми. От друга страна, 50% от банките в проучването очакват отвореното банкиране за корпоративни клиенти да осигури ръст на приходите между 5% и 10% през следващите 3 до 5 години.

Последното, но може би най-дискутираното направление обхваща финтех компаниите. При спазване на регулациите този вид компании се превръщат в изключителни помощници на банките за повишаване на клиентската удовлетвореност. Очаква се финтех компании да предоставят модерни финансови услуги чрез вграждане на конвенционалните банкови продукти по разнообразен, иновативен или нестандартен начин.

Ефектът от създаването на модерни технологични решения от финтех компаниите е в разнообразие и повишена ефективност при осъществяване на банкови транзакции. В резултат се получава икономия на разходи и води до увеличаване обема за бизнеса. От тази гледна точка потенциалът за увеличаване на приходите на банките би надхвърлил заплахата от загуби. По тази причина финтех компаниите не би трябвало да се считат за конкуренти на банките, а за тяхно продължение, озониращи взаимоотношенията между банките и техните клиенти.

В същото време финтех фирмите са изправени пред дилемата за самоопределяне: вендори на иновативни финансови решения или оператори на модерни банкови услуги. Ако са вендори, отговорността по спазването на регулации е на възложителя - финансовите институции. В другия случай операторите са под прекия надзор на банковите регулатори.

Регулирано емитиране на дигитална валута
Частни и корпоративни инициативи доведоха до навлизането на криптовалути или дигитални пари при някои бизнес модели, например bitcoin и libra (Facebook). Обаче редица централни банки засилват или обединяват своите действия по "емитиране" на собствени дигитални валути.

Дигиталните валути на централните банки (Central Bank Digital Currency - CBDC) са традиционни пари, но в цифрова форма, издадени и управлявани от централната банка на дадена държава. Общото между криптовалутите и CBDC е в използването на "централна счетоводна книга" (general ledger), известна и като блокчейн. Тази цифрова книга осигурява транзакциите да се записват и да са достъпни в реално време от множество страни. От гледна точка на ИТ операции предизвикателство е да се осигури релевантно технологично управление и поддържане на този вид книга в по-дългосрочен план.

Използването на дигитални пари е аналогично на това за безналичните ценни книги или за "виртуалното" инвестиционно злато. При последните няма материални носители, а операциите с тях се извършват по електронен път.

Масово използване на дигитални портмонета
В момента дигиталните портмонета се свързват предимно с електронна форма на банкови карти и съхранената за тях информация. Тяхна разновидност са мобилните портмонета, предпочитани от хора при покупки в магазина, вместо едновременно да носят и кожен портфейл, и мобилен апарат.

Скоро мобилните портмонета ще се третират като дигитализирана версия на всеки съхраняван елемент в кожените физически портфейли. Такива елементи например са за дигитални пари, за електронна идентичност, за електронен подпис, за шофьорска книжка, за здравна информационна карта, за карти за лоялност, за транспортни карти и билети и т.н. Удобствата от мобилните дигитални портмонета ще се усетят, ако са оперативно съвместими с интегрираната финансова инфраструктура от урбанизираната среда.

Графични спесимени/дигитални сертификати към видео- или биометрично идентифициране
Статичните спесимени, популярни в миналото в графичен формат, или цифровите сертификати за електронен подпис постепенно отстъпват място на биометрично идентификация и автентификация. Навлизането на 5G комуникация при наличието на производителни сървъри ще катализира използването на софтуерни решения в реално време за лицево разпознаване или за анализиране на видеовръзка за моментна снимка/селфи, характерни мимики, жестомимични движения, четене по устни, гласово съобщение или пръстови отпечатъци.

Релевантните дву факторни процеси за разпознаване в реално време и незабелязано от потребителя на банковото приложение предотвратяват извършването на фалшиво плащане, без да се ограничава бизнесът при спиране на коректните. В резултат се избягва възстановяване на суми, елиминира се рискът от закриване на сметки или анулиране на карти в случай на измама. Ползата е, че се пестят вложени средства за привличането на тези клиенти.

Дефрагментиране на плащанията при банкирането на дребно
Ефектът от масовото навлизане на мобилни портмонета, дигитални валути на централните банки и услуги от финтех компании осезаемо ще се почувства в предлагането на многобройните по разнообразие платежни операции, особено при банкирането на дребно. Но за това е необходимо наличието на стандартизирана среда с достатъчно клиентска маса. Иначе технологичните решения си остават бутикови и с ограничен обхват.

Една от задачите пред Euro Retail Payments Board, бивш SEPA Council, е да се улесни изграждането на интегрирана, иновативна и конкурентна общоевропейска среда за плащания на дребно в евро. Водещите й особености са незабавните плащания и мобилните плащания от човек на човек (P2P). Очаква се оперативната съвместимост между конкуриращите се разплащателни решения да доведе до разпространяващо се използване на P2P мобилни плащания. Например използването на мобилните номера вместо IBAN.

Масовото навлизане на дигиталните пари и мобилните P2P плащания постепенно минимализира използването на кешовото разплащане. В резултат броят на мобилните преводи нараства за сметка на кешовите плащания. Това поражда поредното предизвикателство за осигуряване на релевантна платформа с адекватен капацитет и релевантна производителност да поеме бъдещите мобилни транзакции.

Преминаване към омнибанкиране
При мултиканалното банкиране се набляга върху банковия продукт или услуга, където каналите обикновено функционират независимо един от друг до приключване на обработката. Освен това всеки канал се свързва с отделна визия и стратегия като самостоятелна възможност за дистрибутиране. Наред с това каналите се съпровождат със собствен набор от оперативни процеси, архитектурен дизайн, поддържане и др. Това означава, че разработката на една и съща функционалност се повтаря многократно, пречупена през призмата на техническите особености или възможности.

За разлика от мултиканалното омни каналното банкиране се фокусира върху клиента, интегрирайки маркетинг, продажби и обслужване. При това по време на клиентското обслужване данни могат динамично да се прехвърлят от един канал в друг без повторното им въвеждане. Потенциалните технически възможности са портал, платформа или друго ИТ решение за организиране и поддържане взаимодействието на клиентите с банките от всяка контактна точка на взаимодействие.

С навлизането на различни ИТ достижения транзакционните разходи по канали намаляват, но се диференцират по всеки от тях. Омниканалното банкиране осигурява възможност за оптимизиране обработката по разход, време и качество чрез използването на диспечер с вграден изкуствен интелект. В зависимост от сложността на операцията диспечерът я прехвърля в най-подходящия канал при най-ниски разходи. В резултат човешкият труд се използва за по-комплицирани случаи, а рутинните операции се изпълняват от системи.

Въвеждане на интелигенти системи с внедрен изкуствен интелект
Банковата компютризация през настоящата декада ще бъде изключително посветена на използването на системи с изкуствен интелект (AI). Целта е да се замени човешкият труд с машини, които минимализират риска, подобряват прецизността, редуцират разходи и повишават производителността без намаляване на текущата клиентска удовлетвореност. Косвената полза е, че експертите се пренасочват за друга работа във фронт офиса, бек офиса или друга банкова област, в която естественият интелект е необходим за една по-доходоносна дейност.

Внедряването на AI се проявява в следните направления:
-Инкорпориране на техники за в използваните експертни системи, които са базирани на статични правила, с оглед да еволюират към динамични самонастройки без участието на специалисти.
-Внедряване на платформи с вграден с оглед да се реализира роботизирана автоматизация на рутинни процеси от бек офиса.
-Използване на издържали теста на Тюринг системи с оглед да се комуникира с банковите клиенти на естествен език, присъщ за хората.

Архитектурата на банковата технологична платформа
Банковите компютърни системи са обект на постоянна трансформация. По своята функционалност те преминават през различни етапи на промени: от банково-счетоводни към клиентски ориентирани, през продуктови или каналоподдържащи. В архитектурно-структурно отношение банковите системи първоначално се характеризират със своята монолитност, след това със силно свързана модулност, а напоследък - с компонентизация от функционални градивни елементи с интерфейсен достъп до тях.

Стандартизацията и компонентизацията със съпровождащата ги микросървисна архитектура предоставят редица възможности за хомогенна по размер гранулираност, за оперативна съвместимост или за функционална заменяемост на градивните конфигурационни елементи.

В същото време се налага решаването на две оптимизационни архитектурни задачи:
-Максимална пропускателност при обработване на заявки при минимална латентност по прехвърлянето им по компоненти,
-Максимално близък до регулярен шаблон вместо такъв, наподобяващ "чиния със спагети".
Тяхното решаване размива границата между днешните CBS и нейната обвивка (мантия) от сателитни системи.
Търсеният ефект е в конструирането на "машина на желанията" чрез диверсификация на услугите по компоненти. Ползите са:
-многократно използване на софтуер, спестяващо време и пари
-управляване на промените чрез поддържане на дефектирала компонента в "местна упойка", а "пълна упойка" за даденото приложение
-разрешаване на бизнес проблеми чрез изолиране на деградирала технология.

Облачните решения
Все по-масово се прибягва до облачни услуги. Банките успешно използват принадлежащи на финансовата им група частни облаци или центрове за данни. За разлика от тях публичният облак остава в зародиш с изключение на използването на публични центрове на данни в режим на collocation.

Притеснения за възприемане на публичния облак произтичат от сигурността, от регулаторни ограничения и от проблемите за надеждна свързаност. Обаче с навлизането на отвореното банкиране и при спазена регулация данните не би трябвало да се считат за критична бариера за облачното банкиране. Наред с това облачните платформи вече поддържат работа с криптирани данни. Всичко това предполага облачните банкови платформи да се превърнат в реалност в средносрочен план.

Вендори на банкови приложения, в това число и на CBS, предлагат типизирани облачни услуги. Тази възможност изисква широкоспектърен анализ за определяне нивото за допустимия бизнес риск, породен от занижена разпознаваемост между конкурентни банки с изнесена банкова система при даден доставчик. Смекчаващи този риск потенциални решения за получаване на специфични за дадена банка услуги и продукти например са:
-допълнително разработване на присъщи продукти и услуги за дадената банка при добавъчни разходи и заплащане или
-интегриране на типизирани облачни услуги с решения от отвореното банкиране.

Преминаване към синергични партньорски групи
Някои от споменатите промени в банковата автоматизация водят до изцяло нова индустриализирана среда за финансови услуги. В хронологичен план развитието на банковата автоматизация през този век претърпя три основни трансформации, преминавайки през съответни фази, всяка от които остави своя положителен отпечатък.
Първата фаза се характеризираше с подхода "експлоатиране на всичко сами". Последвалата оптимизация на оперативните усилия и разходи доведе до следващата фаза, чийто основен подход е "изнасяне на еднакви дейности като аутосорсинг". Това предизвика нови бизнес отношения между банките и техните доставчици на услуги със съответните контроли за качество и двустранно договорени нива за предоставяне на услуги (SLA).
Подходът през предстоящата следваща фаза е "сформиране на синергични партньорства за индустриализирани платформи". Силата на този подход е в сътрудничеството, чрез което по-пълно се разкриват потенциалът и капацитетът за споделено осигуряване на финансови услуги, съвместно от участници за дадена екосистема. Освен това дистанционната работа в последните месеци подпомага гладкото функциониране на процесите в партньорските групи.

Преди конституирането на синергични партньорски групи би трябвало дадена банка да премине от поддържане на връзки с вендори към управление на взаимодействието с партньори. Последното изисква категоризация на партньорите, например на стратегически, тактически, оперативни или спомагателни.
----------------------------------------------
Валентин Събев е в банкова автоматизация от 1991. Бил е CIO в ОББ и СТО/СТА на NBG за Югоизточна Европа. Създател е на Виртуалната банка към БАКБ. Консултирал е в ДСК. Завършва СУ "Св. Климент Охридски" като магистър по "Кибернетика и управление". Защитил е докторска степен по математика с теза "Моделиране и автоматизиране на бизнес-административни процедури". Притежава швейцарска диплома за банков мениджмънт. Инициатор и председател на комитета по ИТ към АТБ. Бил е университетски преподавател. Автор е на редица статии, лекции, анализи и книги в областта на ИТ

X