Анализи

Накъде ще тръгне икономиката след COVID-19?

Иван Гайдаров

Страната ни ще има достъп до сериозни финансови ресурси за зелена и дигитална трансформация на икономиката, ако ги заслужи

COVID-19 постави пред европейските държави предизвикателства, които могат да бъдат сравнени само с тези след края на Втората световна война. Взривната трансформация на голяма част от индустриите и пазара на труда, катализирана от продължаващите мерки за борба с пандемията и стремежа на бизнеса да се адаптира към новите условия, постави в деликатна позиция много организации, както и немалка част от гражданите на ЕС с невижданите нива на несигурност, които генерира. За да се справи с тези предизвикателства, Европейската комисия (ЕК) прие План за възстановяване на Европа, включващ два елемента - Многогодишна финансова рамка (МФР) 2021-2027 г. и "Следващо поколение ЕС" (2021-2024 г.). Като част от елемента "Следващо поколение ЕС" (2021-2024 г.) ЕК прие и Механизъм за възстановяване и устойчивост, в рамките на който ще бъдат разпределени общо 672,5 млрд. евро, от които безвъзмездни средства са на обща стойност 312,5 млрд. евро, а предвидените заеми - 360 млрд. евро.

За да получат подкрепа по него обаче, държавите членки трябва да изготвят национални планове за възстановяване и устойчивост, в които да определят своите програми за реформи и инвестиции до 2026 г. Основните приоритетни области, посочени от ЕК, са шест - "Зелен преход", "Цифрова трансформация", "Икономически растеж", "Териториално сближаване", "Подготвеност за кризи" и "Политики за следващото поколение".

Българският план за възстановяване и устойчивост
Българският план за възстановяване и развитие към Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕК е основан на четири стълба - "Иновативна България", "Зелена България", "Свързана България" и "Справедлива България".

В първия стълб (20% от общите ресурси) попадат дейностите, свързани с образованието и уменията на гражданите, стимулирането на научните изследвания и иновациите, както и интелигентната индустрия. Списъкът от мерки включва:
Изграждане на образователна STEM среда;
Центрове за личностно развитие на ученици и младежи;
Цялостен ремонт и изграждане на ученически и студентски общежития и кампуси;
Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации;
Създаване на мрежа от изследователски университети и
Програма за публична подкрепа за развитие на индустриалните паркове и подобряване на инфраструктурната им свързаност.

Най-голям процент от общите средства - 37%, или почти два пъти по-голям от този на останалите категории, са предвидени за втория стълб - "Зелена България". Там акцентът попада върху точка "Кръгова и нисковъглеродна икономика", включваща санирането на многофамилни и еднофамилни сгради, енергийно обновяване на държавни, общински и промишлени сгради, както и мерки за енергийна ефективност на системи за външно изкуствено осветление. Включват се още и разходи за организация и управление на програмите и на проектите. Други насоки в този стълб са "Биоразнообразие" и "Устойчиво селско стопанство".

Стълбовете в "Свързана България" включват цифровата и транспортната свързаност, като и местното развитие, а в "Справедлива България" попадат приоритети като "Бизнес среда", "Социално включване" и "Здравеопазване". За тях в българския план за възстановяване и развитие са заделени съответно 22% и 21%. По тази ос са предвидени проекти, насочени към модернизация на материалната база на държавни и общински лечебни заведения; национална програма за обучение на възрастни; доразвиване на информационните системи на съдилищата за достъп на граждани и юридически лица до е-услуги и е-правосъдие и др.

"Основната цел на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България е да способства за икономическото и социалното възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията. В преследването на тази цел в проекта са групирани набор от мерки и реформи, които да имат съществен принос към възстановяването на потенциала за растеж на икономиката и да го развият, като осигурят устойчивост на негативни външни въздействия. В дългосрочен план е поставено постигането на стратегическата цел за конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските. Същевременно планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка", дават обосновка на своите предложения създателите на стратегията, но много експерти оспорват това заключение.

Критиките
Според последните прогнози на ЕК България ще има достъп до 12 млрд. евро допълнително финансиране от ЕС за справяне с пандемията, от които 6,3 млрд. евро безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост.

"Нужна е спешна преработка на плана на правителството за възстановяване и устойчивост след пандемията и създаване на ясен механизъм за оценка на направените предложения. Средствата по механизма на ЕК не са гарантирани, а отпускането им зависи от изготвянето на национален план, следващ принципите средства срещу реформи и подкрепа за зелена и дигитална трансформация на икономиката", обяснява Марин Маринов, координатор на създадената преди близо година Коалиция "За зелен рестарт", и добавя, че писмо с въпросните предложения вече е изпратено до правителството и екипа, отговорен за изработката на плана, начело с Томислав Дончев.

Саша Безуханова, основател на MOVE.BG, добавя: "Във Франция Планът за възстановяване и устойчивост е разработен като една цялостна политика на стойност 100 млрд. евро. 40 млрд. от тях са осигурени по програмата "Следващо поколение ЕС" (2021-2024 г.). В България логиката е обърната - следва се бюджетът от 12 млрд., като те се разпределят по отношение на ключови за настоящото правителство направление. За съжаление в настоящата версия на българския план те отиват основно за инфраструктура, докато всъщност трябва да осигурят създаване на дългосрочно бъдеще на икономиката и гаранции чрез политики и стандарти за опазването на природата. Именно за това работим ние, както и за ревизия на настоящия план."

Според Коалиция "За зелен рестарт" в националния план трябва да бъдат заложени 5 основни приоритета - биоразнообразие, енергиен преход, кръгова икономика, климатични промени и подкрепа за иновациите.

Първият приоритет предполага въвеждането на агроекологични практики и екосистемни решения в земеделието, с които земеделските системи могат да станат устойчиви и адаптирани към климата, екосистемни решения в градската среда, а също така и устойчиви системи за отводняване.

"Биоразнообразието до голяма степен зависи от начина, по който ние добиваме енергия. България е зависима от изкопаемите горива и много се надяваме чрез плана за възстановяване да се стартира преходът към един друг начин за производство на електроенергия. Тези средства и този момент трябва да се използват за начало на енергийната трансформация. В плана за възстановяване обаче не се говори по никакъв начин за участието на гражданите в тази енергийна трансформация", описва втората точка от плана на Коалиция "За зелен рестарт" Деница Петкова, ръководител на "Грийнпийс България", добавяйки, че тази година в българското законодателство трябва да бъде транспонирана европейската директива, която позволява и насърчава гражданите да бъдат както потребители, така и производители на електроенергия. "Това е шанс, вместо да имаме една централизирана система на въглища, която замърсява околната среда, да създадем децентрализирана система, в която много общини, общности и домакинства да бъдат производители на електроенергия", категорична е тя.

По отношение на кръговата икономика от организацията посочват като основен приоритет образованието в сферата и разработката на програми и професионални обучения, както и залагане на темата в концепцията за учене през целия живот. Създаването на тематичен фонд за подкрепа на научноизследователската и развойна дейност и внедряването на резултатите от нея в разработката на инструменти, които водят до прилагането на авангардни решения за борба с климатичната криза, е основен приоритет на коалицията по отношение на климата.

Относно иновациите Саша Безуханова е категорична: "Живеем в един много променен свят. Икономически ерата на автоматизацията означава съвсем различни модели на държавите, ако те искат да имат своето бъдеще. Светът живее между дигиталното и реалното. Свят, в който споделената икономика, изкуственият интелект и изцяло новите механизми за изграждане на веригите за производство и доставка ще бъдат модел, по който ще се организира икономическият живот. Дигитализацията и иновациите вървят ръка за ръка със зелените политики и възможностите за устойчива икономика. България трябва да създаде своя дългосрочна програма за въвеждане на екологични стандарти. Затова като основен приоритет извеждаме създаването на нарочен механизъм за подкрепа на зеленото предприемачество, грийнтех компаниите, на екопредприемачите."

А колко е важен разговорът за националния план за възстановяване и устойчивост на България доказва най-добре оценката на Fitch: "Eвpoпeйcĸитe фoндoвe щe пoдĸpeпят мaĸpoиĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви зa бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa, ĸaтo пoвишaт pacтeжa oт пpoгнoзиpaнитe 3% пpeз 2021 гoдинa дo 4-5 нa cтo пpeз 2022-2025 гoдинa. Πpeдизвиĸaтeлcтвaтa, cвъpзaни c ycвoявaнeтo и изпoлзвaнeтo им обаче, биха мoгли дa oгpaничат въздeйcтвиeтo въpxy пoтeнциaлa зa pacтeж."

X