Анализи

Пандемията срещу стартъпите

Мария Динкова

Стартъпите въплъщават самата същност на предприемаческия дух на XXI век - независимо дали говорим само за технологичната сфера или за цялата икономика. И въпреки че пандемията оказа своето негативно влияние върху част от "прохождащите" компании, много от тях демонстрираха своята гъвкавост и приспособимост, като успешно се адаптираха към новите условия. Тези, които продължават своето съществуване през 2021 г., синхронизираха бизнес стратегиите и продуктовите си предложения с променящите се времена, иновирайки и трансформирайки неуморно операциите си.

Глобалната стартъп екосистема остава с доста сериозен мащаб, създавайки стойност в размер на около 3 трилиона долара, която съответства на брутния вътрешен продукт на икономиките от Г-7. Същевременно компаниите в технологичния сектор се оказват сред водещите, като седем от фирмите в топ 10 на най-големите стартъпи в света работят именно в тази сфера.

Колко сериозен се оказа ударът на корона кризата върху глобалната стартъп екосистема? В своя доклад State of the Global Startup Economy експертите от Startup Genome очертават две основни гледни точки за случилото се през 2020 г. - спокойствието преди бурята до декември 2019 г. и последствията от пандемията.

Преди кризата
Определено преди кризата стартъп екосистемите по света процъфтяваха и в края на 2019 г. бяха отчетени близо $300 млрд. инвестиции в рисков капитал в глобален мащаб. Разбира се, дори и тогава не всичко беше идеално и компаниите се сблъскваха с редица предизвикателства. По данни на Startup Genome само 14,1% от основателите са жени, а създаването на стойност от екосистемите остава концентрирано в 10-те основни стартъп дестинации (74% от цялата произведена стойност).

Въпреки това като една от водещите тенденции преди пандемията се очертаваше нарастващата демократизация на технологиите в различните локации и подобреният достъп до тях през последните няколко години. Анализът на компаниите с оценка над 1 млрд. долара (за периода 2013-2019) показва, че през 2013 г. те са произлизали само от четири екосистеми. Днес повече от 80 екосистеми са успели да създадат свои еднорози.

Следейки тази тенденция, въпросът не е коя ще бъде следващата Силициева долина, а кои ще са следващите 30 центъра. Експертите очакват да се формират клъстери на различни места по света, макар че те едва ли ще бъдат със същата гъстота, която се наблюдава в района на Санфранциския залив. Изгряващите центрове на предприемачеството могат да бъдат регионални (като Сао Пауло в Южна Америка или Джакарта в Югоизточна Азия) или подсекторни лидери (като Шънджън с неговите постижения от световно ниво в сферата на усъвършенстваното производство и роботиката). Един от основните печеливши от тази демократизация при технологиите безспорно се очертава Азиатско-Тихоокеанският регион, който постигна значително развитие, превръщайки се в "дом" за 20% от топ екосистемите през 2012 до 30% от тях днес. Сред водещите технологични хъбове са Пекин, Шанхай, Токио, Сингапур, Сеул, Сидни, Хонконг, Мелбърн, Делхи.

Колко силен беше ударът?
Макар че имаше какво да се подобрява, никой не очакваше вълната на промяната, която щеше да залее света след кризата заради COVID-19. От нейното начало стартъпите масово освобождават своите служители - средно 33% от кадрите са уволнени, а само една трета от компаниите не намаляват персонала си, нито работните часове на служителите. Всъщност "прохождащите" компании понесоха два основни удара - спад в потребителското търсене и понижаване на инвестициите от рисков капитал.

На първо място, липсата на средства доведе до няколко ключови последствия. Към момента четири от всеки 10 стартъпа са "на червено", т.е. те разполагат с финанси, с които да работят три месеца или по-малко. Това означава, че те няма да оцелеят, ако не си осигурят допълнителен капитал, а нивото на техните приходи и разходи се запази. Подобно начинание определено не е лесно в настоящата обстановка, тъй като процесът по събиране на средства беше сериозно засегнат. При 18% от компаниите с договорен списък от условия финансирането е отменено от инвеститора, а при 54% е било забавено или водещият инвеститор е станал неотзивчив. В допълнение се наблюдава и драстично понижаване на осигуряването на рисков капитал на всеки континент.

От другата страна на уравнението е сериозният спад на потребителското търсене, който се наблюдава при повечето компании. Около 72% от стартъпите отчитат понижаване на приходите от началото на кризата средно с около 32%. Изненадващо почти 40% от организациите наблюдават понижение от 40% или повече, а едва около 12% могат да се похвалят със значителен ръст.

Вследствие от тези две тенденции последствията за стартъпите глобално не са особено положителни. Над 60% от тях са освободили служители или са намалили заплатите им. В повечето случаи са съкратени кадри в сферата на директните продажби (36% от компаниите) и маркетинга (29%). Премахват се и редица позиции, които са особено важни за дългосрочната способност за иновации и именно това е по-притеснителното. Приблизително 31% съкращават кадри в сферата на изследванията и разработките, а 32% в продуктовите си отдели (като софтуерни инженери). Това на свой ред може да се превърне в сериозен проблем не само за бъдещето на стартъпите след кризата, а и за техните екосистеми. Освободените таланти могат да бъдат привлечени от големите корпорации, напускайки изцяло стартъп екосистемата.

Не на последно място, стартъпите бяха принудени да намалят своите разходи и очаквания за приходи. 71% от компаниите са предприели подобен ход, като средно са съкратили 22% от разходите си. По отношение на приходите само 10% очакват те да се увеличат, 40% предвиждат да се запазят същите или да се повишат с малко, а цели 28% са настроени негативно, прогнозирайки дори по-голямо понижение.

В крайна сметка комбинацията от спад в разходите, намаляване на заплатите и освобождаване на служители имат неблагоприятно въздействие върху цялото обществото - не само в момента, но и в бъдеще, засягайки потенциала за икономически растеж и иновации. Когато стартъпите страдат, страда и цялата икономика, предупреждават експертите от Startup Genome.

Новите възможности
През следващите години икономическото възстановяване ще заема важно място в плановете и усилията както на отделните организации, така и на държавите. Стартъпите, предлагащи иновативни решения, безспорно ще играят важна роля в този процес. От една страна, те ще подпомагат дигитализацията, която се ускори на фона на въведените заради пандемията ограничителни мерки. От друга страна, технологичните компании ще допринесат за растежа на икономиките. Проучванията през последното десетилетие разкриват, че повечето от откритите позиции са в нови млади компании, особено такива, които бързо увеличават мащаба си. Освен това се оказва, че всяка високотехнологична позиция създава 5 други в икономиката. Причината за това не е само, че тези позиции плащат високи заплати, но и създават нови продукти, иновации, а са големи износители за съответната икономика.

В този смисъл подобно на всяка предишна криза и тази представлява възможност, която не трябва да бъде изпускана. Повече от половината компании във Fortune 500, както и 50 еднорози са стартирали по време на световната рецесия преди 10 години. Сред организациите, финансирани в този период, се оказват днешни гиганти като Facebook, LinkedIn, Palantir и Dropbox.

Със сигурност, когато настъпи краят на настоящата криза, топ стартъп екосистемите ще останат сред лидерите. Силициевата долина, Лондон, Пекин, Ню Йорк ще продължат да създават иновации и стойност, тъй като те разполагат с таланти, опит и капитал в своите екосистеми. При тепърва изгряващите центрове обаче ситуацията е различна - провалите ще оставят дълбоки белези, смятат експертите. Освободените кадри могат да се насочат към по-проспериращите центрове или да се ориентират към големите корпорации. Същото се отнася и за предприемачите и основателите, които могат да са принудени да преустановят своята дейност.

Едно обаче е сигурно - секторът ще продължава да се трансформира, а тепърва ще разберем кои ще бъдат победителите от настоящата криза. Действията на екосистемите днес ще помогнат да се опреди как те ще бъдат позиционирани на глобалната сцена утре. Затова именно сега е моментът новите технологични хъбове да се възползват от настоящите възможности, за да се утвърдят като водещи центрове през следващите години.

X