Анализи

Правото Google да те забрави

Майя Бойчева-Манолчева

"От съображения за поверителност на данните имате право да поискате определена лична информация да бъде премахната", се казва на страницата на Google, която дава право на потребителите да поискат изтриване на определени резултати при търсене, свързани с тяхното име. Тази възможност съществува от 2014 година, когато Съдът на ЕС заключава, че индивиди имат право да поискат от търсачки като Google да премахнат определени резултати, свързани с тях.

Към 17 март 2021 година в компанията са получили 1 021 840 искания за премахване, а над 4 млн. линка са поискали потребители да бъдат заличени. Над 85.9% от молбите са от частни лица, а 6.1% - от правителства, показват още данните на най-голямата търсачка. 19.2% от исканията са насочени към новинарски сайтове, 14% - към директории, и 12.5 - към социални медии. Исканията за премахване на информация от новинарски сайтове, отправени от България, са малко повече - 22.3%, за сметка на насочените към социалните медии, които са 7.6%.

Google разделя молбите в няколко категории, като най-голям дял имат тези, които са свързани с недостатъчна информация (24.5%), професионална информация (17.2%) и липса на името (17.2%), а малко над 6% - са касаещите престъпление. В България, аналогично на общата тенденция, след категорията "недостатъчна информация" (27.4%) на второ място се нарежда професионалната информация (16.8%), а информацията, свързана с престъпления, представлява 8.5%.

В глобален план най-много линкове са изтрити от Facebook, Twitter и Youtube, докато у нас след Facebook се нареждат доста новинарски сайтове: blitz.bg, news.bg, dariknews.bg, dnes.bg, btvnovinite.bg и др.

От Google са категорични, че намират баланса между правото на потребителя и интересите за информираност на обществото, но така ли е наистина?

Правото да бъдеш забравен
"Вероятно малко известен факт е, че т.нар. право да бъдеш забравен всъщност не е чак толкова ново и че то съществува и преди приемането на Общия регламент относно защитата на данните, по-известен като GDPR. Така или иначе днес това право черпи нормативната си сила от този регламент. Най-общо казано, то дава на субекта на данни (т.е. на нас като физически лица) възможността да поиска от администратора на данни (напр. Google) изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне", обяснява юристът Иво Емануилов, научен сътрудник в Католическия университет в Льовен, Белгия.

След отправянето на искане от физическото лице администраторът е задължен да изтрие личните данни, когато е приложимо някое от посочените в регламента шест основания. Такова основание е, когато личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин. Субектът също може да упражни това свое право, ако данните са събрани на основание неговото съгласие, но то е оттеглено и не е останало друго основание за обработването им. Той може да има възражение и срещу обработването на данните. "Разбира се, съвсем логично това право може да се упражни и когато личните данни са били обработвани незаконосъобразно изначално или пък когато администраторът има правно задължение да ги изтрие. То може да се упражни и когато данните са обработвани за т.нар. услуги на информационното общество (примери за такива услуги са търсачки, сайтове за електронна търговия и т.н.), когато става въпрос за пряко предлагане на услуги на информационното общество на деца", разказва Емануилов. По думите му упражняването на това право може да бъде насочено срещу всеки администратор, независимо дали става въпрос за търсачка като Google, електронен магазин или др., а условието е да има обработване на лични данни и да е налице някое от основанията за упражняване на правото.

Критериите на Google
Според регламента, когато администраторът е направил личните данни обществено достояние и е задължен да ги изтрие, той трябва да предприеме "разумни стъпки, включително технически мерки", за да уведоми администраторите, обработващи личните данни, че субектът на данните е поискал изтриване на всички връзки, копия или реплики на тези лични данни. "Това, казва регламентът, се осъществява при отчитане на наличната технология и разходите по изпълнението, т.е. не е без значение колко трудно е да се изпълни такова искане и в тези случаи се въвежда критерий за пропорционалност спрямо наличните технологии към момента и времето, необходимо за изпълнение", коментира Емануилов.


Иво Емануилов, научен сътрудник в Католическия университет в Льовен, Белгия

Иво Емануилов, научен сътрудник в Католическия университет в Льовен, Белгия



В резултат на решението по делото Costeja от 2014 г. потребителите могат да се възползват от това свое право чрез форма, предоставяна от Google. Лицето трябва да посочи държавата, от която упражнява своето право, лични данни като имена и имейл адрес, дали упражнява правото самостоятелно или като нечий представител, както и да посочи информацията, спрямо която упражнява правото си, наред с мотиви защо смята, че тя подлежи на изтриване. Като администратор на данни Google следва да съобразява всяко едно такова искане с критериите, заложени в регламента. Но има и някои съображения при прилагането на член 17 от GDPR по отношение на обработката на данните от търсачки. "Обработването на лични данни, извършено в контекста на дейността на доставчика на търсеща услуга, напр. Google, трябва да се разграничава от обработката, която се извършва от издателите на уебсайтове на трети страни като медии, които предоставят онлайн съдържание на вестници. Искането на субекта на данни да получи т.нар делистинг (заличаване) на определено съдържание ще доведе до изтриването на това конкретно съдържание от списъка с резултати от търсенето, отнасящи се до субекта, когато търсенето като основно правило се основава на неговото име. Това съдържание обаче все пак ще бъде достъпно при използване на други критерии за търсене", разказва Емануилов.

Всъщност исканията за делистинг не водят до изтриване на личните данни напълно. Личните данни няма да бъдат изтрити нито от уебсайта източник, нито от индекса и кеша на доставчика на търсеща услуга. Например ако личните данни произхождат от статия във вестник, ще бъдат премахнати от индекса, но статията ще остане публично достъпна, въпреки че няма да е видима в резултатите от търсенето. Това е така, защото статията остава под контрола на медията. "Независимо от това доставчиците на търсещи услуги не са освободени по принцип от задължението за пълно изтриване. В някои случаи те ще трябва да извършат пълно изтриване в своите индекси или кешове. Европейският борд за защита на личните данни в свои насоки от 2019 г. посочва, че например, в случай че доставчиците на търсещи услуги спрат да зачитат заявките robots.txt, изпълнени от оригиналния издател, те всъщност ще имат задължението да изтрият напълно URL адреса на съдържанието за разлика от изтриването, което се основава главно на името на субекта на данни", обяснява юристът Иво Емануилов.

Териториален обхват
Правото да бъдеш забравен има териториален обхват и това е потвърдено от решението на Съда в Люксембург от 2019 г. в делото на Google срещу френския орган по защита на личните данни (CNIL). В решението си съдът посочва, че когато се изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, управляващото интернет търсачка лице е длъжно да извърши премахването не във всички версии на своята търсачка, а във версиите ѝ, съответстващи на всички държави членки. Съдът уточнява, че търсачките все пак трябва да предприемат мерки, които създават възможност да бъдат възпрени или поне сериозно разколебани интернет потребителите, търсещи въз основа на името на субекта на данни от една от държавите членки, да осъществяват достъп до хипервръзките, предмет на искането, чрез списъка на резултатите, който се показва. "С други думи, не е достатъчно просто резултатите да са премахнати в различните версии на търсачката в държавите членки (напр. с домейн .bg, .fr, .be и т.н), но и трябва да са предприети мерки, които активно да пречат на потребителите да получат достъп до премахнатите линкове", коментира Емануилов.

Има ли баланс?
Къде тогава е границата между защитата на личните данни и правото ни на информация? Чисто хипотетично, може ли човек с тъмно минало и извършено престъпно деяние да поиска цялата информация за това да бъде заличена и от информационните сайтове, и от търсачките? И не накърнява ли това правото ни да бъдем информирани? Не е ли това все едно лицето да поиска да се премахнат всички статии от хартиените издания (например по повод на разследване срещу него), които се съхраняват в Националната библиотека?

"Регламентът ясно посочва, че правото да бъдеш забравен не може да се упражнява, доколкото обработване на данните е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация. Този баланс на интереси е неизменна част от правото да бъдеш забравен. Съдът в Люксембург ясно посочи в решението си по делото Costeja, a и повтори наскоро в решението си по делото Google 2, че обработване, извършено от доставчик на търсеща услуга, може да има съществено влияние върху основните права за неприкосновеност на личния живот и защитата на данните, когато търсенето се извършва с името на субекта на данни. При баланса на правата и свободите на субектите на данни и интересите на интернет потребителите при достъпа до информацията чрез доставчика на търсачката съдът посочва, че макар защитените от Хартата на основите права на ЕС права на съответното лице да имат по принцип предимство и пред посочения интерес на потребителите на интернет, това равновесие може в конкретни случаи да зависи от естеството на въпросната информация и от чувствителността ѝ по отношение на личния живот на лицето. Нещо повече, това равновесие може да зависи и от интереса на обществеността да разполага с тази информация, който може да бъде различен поради ролята на това лице в обществения живот", разказва Емануилов.

В крайна смета въз основа на делото Google 2 става ясно, че преценката се оставя на администратора на данни.

"Примерът със статията във вестник и достъпа до нея чрез Националната библиотека всъщност е доста добър. Точно така започва и именитото дело Costeja, в което съдът кристализира съдържанието на правото да бъдеш забравен. В това дело Костеха Гонзалес (Costeja González), испански гражданин с местожителство в Испания, подава жалба пред испанския орган по защита на личните данни срещу La Vanguardia Ediciones, която издава всекидневник с голям тираж в Каталуня, както и срещу Google Spain и Google Inc. Жалбата се основава на обстоятелството, че когато потребител въведе името Костеха Гонзалес в търсачката на Google, получава връзка към две страници на всекидневника на La Vanguardia, съответно от 19 януари и 9 март 1998 г., съдържащи обява за продажба на недвижимо имущество на търг по повод на възбрана, наложена за събиране на вземания в областта на социалното осигуряване, в която се посочва името му. В жалбата си той иска да са разпореди на La Vanguardia да премахне посочените страници или да измени съдържанието им, за да не се появяват повече личните му данни в тях, или да използва някои от предоставените от интернет търсачките средства за защита на тези данни. От друга страна, той иска да се разпореди на Google Spain или на Google Inc. да заличи или да скрие тези лични данни, така че те да не се появяват повече в резултатите от търсенето и да не се съдържат във връзките към La Vanguardia. В производството пред органа по защита на личните данни в Испания жалбата в частта ѝ, отнасяща се до La Vanguardia, е отхвърлена. Органът приема, че публикуването от страна на издателя на вестника на разглежданата информация е правно обосновано, тъй като е извършено по разпореждане на Министерството на труда и социалните въпроси с цел да се оповести в най-широка степен публичния търг и да се привлекат възможно най-голям брой участници в него.

Това идва да покаже, че проблемът е свързан не с наличието на дадена информация, а с начина, по който можем да получим достъп до нея, и потенциалните дългосрочни последици за някои от основните ни права. Всички ще се съгласим, че е много по-лесно да намерим информация за някого в Google, отколкото да посетим библиотеката, да намерим оригиналния източник и да го прочетем. Именно тук се намесва и деликатният въпрос за баланса между свободата на изразяване и правото на достъп до информация и правата на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни", категоричен е Емануилов.

X