Анализи

Микромобилността – бъдещето на транспорта в градски условия

Иван Гайдаров

Услугите за споделяне на велосипеди и електрически скутери могат да бъдат решение на редица проблеми на големите урбанизирани територии

Процесите на глобализация и урбанизация през последните десетилетия концентрираха голяма част от човечеството в големите градски центрове. Според последните проучвания до 2050 г. градското население в глобален мащаб ще надхвърли 2,5 млрд., което поставя редица предизвикателства пред управлението на урбанизираните територии, голяма част от които са свързани с транспортната инфраструктура и замърсяването, следствие от милионите автомобили. С времето задръстванията се превърнаха в запазена марка за всеки по-голям град по света, а за да видим резултатите от това, е нужно просто да погледнем към показателите за качеството на въздуха в София.

Автомобилната индустрия вече започва да дава частичен отговор на това предизвикателство с отчетливия си фокус върху електрифицирането на глобалното си портфолио. Но друг един сегмент, който набира все по-голяма инерция, дава заявка, че може да предостави истинско решение на проблема в близко бъдеще.

Мобилност за всеки

Терминът микромобилност обхваща транспортните средства като колела и електрически скутери, които обикновено се използват за пътувания в рамките на 10 километра в градски условия. Борбата с климатичните промени и стремежът към намаляване на въглеродните емисии отвори сериозна ниша за развитието на иновативни технологии и услуги в тази посока, което стимулира бърз ръст на цяла екосистема. В рамките на няколко години електрическите скутери се превърнаха в обичайна част от градския пейзаж навсякъде по света, а стартъп компании като Lime, Bird и Lyft натрупаха сериозна пазарна стойност и привлякоха вниманието на инвестиционните фондове.

Подобни услуги на практика осигуриха градска мобилност за всеки на ниска цена във всяко отношение - финансово и екологично - и бързо се превърнаха в основен начин за придвижване на голяма част от активните хора в големите градове. Секторът не бе подминат от негативното влияние на пандемията - Lime съкрати 13% от своята работна сила, а пазарната стойност на компанията падна със 79%, докато Bird намали своя персонал с 30% през март 2020 г. - но постпандемичните обществени порядки всъщност могат да се окажат изключително плодородна почва за микромобилността. Особено в комбинация със стремежа на водещите световни икономики към ограничаване на парниковите емисии и "зелено бъдеще".

Микромобилността дава отговор и на много социално значими въпроси. От една страна, електрическите скутери и тротинетки могат да изминат с един киловат час енергия близо 20 пъти по-голямо разстояние от електрически автомобил, от друга - те са реална алтернатива за придвижване в градски условия на автомобилите, когато в тях пътува по един човек. Не на последно място - услугите за споделяне на електрически скутери на много места се превръщат в инструмент срещу социалното неравенство по отношение на транспортните възможности, което обяснява до голяма степен и бързия ръст на градската мобилност на две колела. Според последното изследване на McKinsey&Company пазарът на споделена микромобилност в САЩ към 2030 г. ще достигне между 200 и 300 млрд. долара, а този в Европа - между 100 и 150 млрд. В Азия компаниите от сектора ще генерират между 30 и 50 млрд. долара.

Изследването на CBInsights - The Micromobility Revolution - How bikes and scooters are shaking up urban transport worldwide - разкрива генезиса на пазара на микромобилност в различните световни региони.

Азия - пионерът във велосипедната микромобилност

Азия се превърна в пионер в света на микромобилността, след като Китай стана първата страна, която внедри платформа за бездоково споделяне на велосипеди още през 2015 г. Благодарение на опростеното законодателство и занижените регулаторни изисквания в сравнение с Европа и Северна Америка стартиращите компании за микромобилност в азиатския регион имаха предимството бързо да внедрят своите услуги в големите градове. В същото време обаче тази липса на регулации доведе до пренаситен пазар и милиони велосипеди, задръстващи градските улици. Това обаче е нищожен проблем, като се има предвид, че говорим за континент, на който задръстванията и високите нива на замърсяване са се превърнали в нещо обичайно за мегаполиси като Пекин и Шанхай. В тази връзка ограничаването на автомобилния транспорт и преминаването към решения без вредни емисии се превръщат в основни приоритети. В резултат на това към днешна дата споделените велосипеди са третият най-популярен начин за обществен транспорт в Китай.

Въпреки че китайският пазар на микромобилност отбелязва най-бурното си развитие в последните години, общинските програми за споделяне на велосипеди в големите градове на страната стартират още през 2008 г. Първата и най-успешна до днешна дата обществена програма в Китай е Hangzhou Public Bicycle, стартирана от Hangzhou Public Transport Corporation през май 2008 г. Много други градове, включително Пекин, Шанхай, Уенжоу, Кунмин и Гуанджоу, също създават публични програми за споделяне на велосипеди след успешния дебют на Hangzhou Public Bicycle. Това обаче потиска частната инициатива в сектора и макар че все още на пазара на велосипедна мобилност в Китай присъстват частни играчи, те имат по-скоро периферна роля.

Но тази периферна роля на вътрешния пазар не пречи на местния бизнес да излъчи няколко стартъп компании, които вече са си извоювали статут на еднорози с над 1 млрд. долара пазарна капитализация. На първо място в списъка е основаната през 2014 г. Ofo. Във върховата точка на своето досегашно развитие базираната в Пекин компания успя да внедри повече от 10 милиона велосипеда в страни като САЩ, Великобритания, Сингапур, Австралия, Франция и др., но ръстът на оперативните разходи и ожесточената конкуренция ограничиха нейните планове за глобално разширяване.

Основният конкурент на Ofo на китайския пазар - Mobike, създаден в началото на 2015 г., също отбелязва сериозен ръст, като за отрицателно време си осигури международно присъствие в 19 локации.

Друга известна платформа за споделяне на велосипеди е базираната в Шанхай Hellobike, която също постигна статут на еднорог с помощта на топ инвеститори като Ant Financial, финансова филиал на Alibaba.

Азия може да се похвали и с първия си "декакорн" - стартъп с пазарна оценка над 10 млрд. долара. Това е компанията Grab със седалище в Сингапур, последно оценена на 14,3 млрд. долара. Тя предлага както споделени велосипеди, така и електрически скутери.

САЩ - родината на услугите за споделени електрически скутери

САЩ станаха първият пазар на услуги за бездоково споделяне на електрически скутери, след като през септември 2017 г. Bird пусна своите превозни средства в Санта Моника, Калифорния. Подобно на ситуацията при появата на компании като Uber и Lyft, стартът на услугата на Bird предизвика реакция както от страна на гражданите, така и от страна на градските власти. Въпреки някои регулаторни проблеми обаче първите години от съществуването на Bird са белязани от агресивен растеж.

Както Азия, така и САЩ може да се похвалят със свои еднорози в сферата на микромобилността, като американските компании постигат този статут със светкавична скорост. И това не е изненадващо, като се има предвид, че около 70% от американците, живеещи в големи градски райони, гледат положително на електронните скутери.

Bird и Lime са лидери в сектора в Северна Америка. Базираната в Калифорния Bird е и първата стартираща компания за споделяне на скутери в световен мащаб. Тя постигна статут на еднорог за по-малко от 9 месеца след основаването й през септември 2017 г., което я прави и организацията, най-бързо достигнала пазарна оценка 1 млрд. долара в историята. Само 4 месеца по-късно Bird удвои капитализацията си до 2 млрд. долара, а понастоящем оперира в 80 града в Северна Америка, Европа и други региони. Най-големият конкурент на Bird - Lime, също бързо достигна статуса на еднорог, след като беше оценен на 2,4 млрд. долара.

Освен със скутери американският пазар на микромобилност може да се похвали и с все по-широкото навлизане на електрическите мотопеди. Базираната в Ню Йорк компания Revel, основана през 2018 г., събра 28 милиона долара в инвестиционен кръг през октомври 2019 г. и оттогава постоянно разширява дейността си.

Електрическите скутери трупат фенове и в Европа

Микромобилността не е нова концепция за Европа. Всъщност европейските градове са едни от първите, които предлагат споделени велосипеди като обществена услуга, а в допълнение към това континентът може да се похвали с огромен процент на собствени микромобилни единици. В Дания например 90% от населението притежават колело, докато едва 56% притежава кола.

Общият европейски пазар на велосипеди се оценява на почти 14,8 млрд. долара още през 2016 г., като средният годишен ръст до 2022 г. се изчислява на 5,5%. За сравнение - средният процент на растеж на автомобилния пазар в Европа до 2024 г. се оценява на 1,7%.

За да открием първата услуга за споделени велосипеди в Европа, трябва да се върнем до далечната 1974 г. и френския град Ла Рошел, който стартира програма, активна и до днес. Най-голямата публична програма за споделяне на велосипеди извън Китай също е френска - Velib, заменена през 2018 г. от Velib Metropole, която реализира градската управа на Париж. Тя е сочена и като модел за правилно внедряване на система за споделяне на велосипеди.

Тези факти са идеална основа за прилагането на екологично ориентирани мерки на най-ниско, ежедневно ниво, особено на фона на заявките на европейските държави за забрана на производството на бензинови и дизелови превозни средства в близко бъдеще и засилване на акцента върху употребата на електрически алтернативи.

За да направи градовете по-удобни за пешеходците и потребителите на микромобилност, Великобритания например вече е заделила 250 милиона британски лири (300 милиона долара) за изграждане на нови велоалеи и подобряване на съществуващата инфраструктура. Законодателите в Обединеното кралство също така работят по стратегия за стандартизация и правно уреждане на присъствието на електрически скутери в обществената транспортна система.

С оглед на тези тенденции през последните няколко години инвеститорите все по-устойчиво взимат под внимание възможностите, които би могъл да даде пазарът на микромобилност в Европа, където има много по-гъсто населени градове и много по-добре развита велосипедна инфраструктура от повечето американски градове. Това дава възможност на европейските компании да привлекат достатъчно финансиране, за да могат да се конкурират успешно с мощните си американски съперници.

Пример за подобна компания е Voi Technology, която набра повече от 160 милиона долара в различни кръгове за финансиране от август 2018 г. до сега. Шведският стартъп си е осигурил инвестиции от ключови рискови фондове като Balderton Capital, Vostok New Ventures, Project A и Creandum. Voi предлага своите електрически скутери в градове в Швеция, Дания, Испания, Португалия, Финландия и Франция.

Базираната в Берлин стартъп компания за електрически скутери Tier Mobility също успя бързо да събере 117 милиона долара инвестиции и в момента е активна в 8 европейски държави. Тя твърди, че е първата напълно неутрална по отношение климата на пазара на микромобилност. В рамките на пандемията мрежата на Tier се разшири с 5 нови града, а компанията планира да продължи разрастването си на фона на съществуващите предизвикателства. А те освен че не са малко, са и много разнопосочни.

Предизвикателства пред микромобилността

Въпреки че секторът за микромобилност продължава да се развива и дори се очаква това развитие да засили темповете си в света на COVID-19, той има тепърва да се справя с редица предизвикателства, които спират пълноценното му разрастване. Такива има както по отношение на инфраструктурата, така и в посока законодателство.

Липсата на подходяща транспортна система за електрически скутери и велосипеди може да превърне подобни услуги в опасни за хората. Именно това към момента възпрепятства развитието на индустрията в локации като Африка и някои части на Азия (в частност Индия и Пакистан). За пример - в Йоханесбург придвижването с велосипед държи едва 0,2% от всички градски пътувания.

От гледна точка на регулаторната рамка бездоковите услуги за велосипеди и електрически скутери остават относително нова транспортна концепция и повечето градове нямат подходящи разпоредби, по които те да функционират, без да се превръщат в проблем за останалите участници в движението. Бумът на подобни услуги в последните няколко години доведе до хаос в не един голям град, а на места се стигна до тяхната забрана. Сингапур дори въведе ефективна присъда за каране на електрически скутери в зони, които не са специално посочени от властите. Китайското правителство пък готви нови разпоредби, за да установи контрол върху възникващия пазар на микромобилност, включително наказания за лица, които оставят споделени велосипеди извън разрешените зони или ги унищожават.

Но предизвикателствата пред микромобилността далеч не се изчерпват с регулациите и пропуските в транспортната инфраструктура. Сред останалите основни пречки пред по-широкото навлизане на електрическата мобилност на две колела са както атмосферните условия, така и качеството на самите превозни средства. Бумът на този пазар привлече бързо вниманието на множество компании, а липсата на стандартизация определено не създава подходящи условия за повишаване на доверието към този начин за придвижване. Въпреки това микромобилността остава основна алтернатива за придвижване в градски условия, ако човечеството иска да превърне наличните политически заявки за зелена трансформация в нещо повече от поредната обосновка за недотам прозрачното разпределение на баснословни суми.


X