Анализи

Защо американските власти преследват технологичните гиганти?

Иван Гайдаров

Големите технологични компании в САЩ в последно време се сблъскват с недоверие и породеното от него отношение, невиждано до този момент. Гиганти като Amazon, Apple, Googlе и Facebook трябва да се занимават с екзистенциални заплахи на множество фронтове. Те трябват да отговарят едновременно на въпроси както за съответствието на своите бизнес практики с антитръстовите правила, така и за съмнения за намеси в изборния процес, свободата на словото, речта на омразата и още много други сфери. Тази широкомащабност на ситуацията прави трудно за разбиране защо точно в момента всичко това се случва на най-проспериращата индустрия в САЩ и какви са конкретните обвинения срещу всяка една от компаниите.

За да разберем всичко това, ще разгледаме някои от основните имена в технологичния свят и проблемите, с които скоро ще се наложи да се сблъскат.

Amazon

Amazon е един от най-големите търговци в света, но империята на Джеф Безос има множество противници, които призовават, наред с други неща, да бъдат вдигнати данъците върху бизнеса на компанията. Чуват се и по-крайни гласове, които направо искат разформироването ѝ.

Кандидатът за президент Бърни Сандърс, който води война с компанията отдавна, в момента призовава Безос да подобри условията на труд за служителите в центровете си за доставка. Сандърс изстреля последния си залп срещу Amazon през Twitter, публикувайки историята на The Daily Beast, описваща тежкото положение на служителите, включително на такива, които са обявили плановете си да се самоубият.


Защо американските власти преследват технологичните гиганти?

Сандърс атакува компанията на Безос и за това, че за втора поредна година не плаща никакви федерални подоходни данъци, а само корпоративни.

Друг кандидат за президент, сенатор Елизабет Уорън, от своя страна предлага направо план за разбиване на технологичните гиганти, включително Amazon, който започва с обявяването на компанията за платформа за услуги, като по този начин се ограничи възможността ѝ тя да продава свои продукти чрез Amazon.com. Нещо повече, тя се зарича да направи всичко възможно компанията на Безос да не успее да придобие веригата хранителни магазини Whole Foods и обувния магазин Zappos.

Към това трябва да прибавим и новините, че Федералната търговска комисия проучва бизнес практиките на Amazon, за да определи дали компанията използва антиконкурентни инструменти, за да изпревари други търговци на дребно.

Асоциацията на търговците на дребно в индустрията, търговска група, представляваща някои от най-големите търговци на дребно в света, подкрепя изцяло усилията на комисията, което допълнително усложнява ситуацията за Amazon. Групата изпрати писмо до FTC с молба да разгледа потенциалните антиконкурентни практики на гиганта в електронната търговия, както и тези на Google.

Amazon е подложена на натиск и от самия американски президент Доналд Тръмп, който я критикува заради намесата ѝ на пазара на пощенски услуги в страната. Някои анализатори обаче смятат, че основните проблеми на пощенските служби днес идват от факта, че хората са се отказали да изпращат писма и пощенски картички заради наличието на алтернативи като имейлите и SMS. Според тях намесата на Amazon на този пазар всъщност ще бъде в услуга и на останалите играчи в него.

Apple

Докато Федералната търговска комисия търси потенциални антитръстови проблеми при Amazon, Министерството на правосъдието на САЩ готви нещо подобно за Apple. В този случай в най-голяма уязвимост на производителя на iPhone се превръща няй-голямото му оръжие досега - незаменимият App Store.

Проблемът е, че Apple държи под пълен контрол своя пазар за приложения, включително определя кои приложеният могат да се появяват в него и кои не. Това обаче скоро ще се промени, след като през май Върховният съд даде ход на дело, твърдейки, че таксата от 30%, която Apple налага на разработчиците от трети страни за продажбата на техните приложения в App Store, нарушава правилата за конкурентност.

Spotify също неведнъж са изразявали недоволството си относно таксите, които Apple изисква за продажба на приложения в своя магазин. През март компанията за стрийминг на музикални услуги подаде жалба срещу Apple пред Европейския съюз, твърдейки, че политиките на технологичния гигант в App Store са несправедливи и антиконкурентни.


Защо американските власти преследват технологичните гиганти?

Платежната структура на App Store позволява на компанията да начислява на разработчиците такса до 30% от продажната цена на приложението. Ако приложението е абонаментна услуга, Apple таксува разработчика с 30% от цената през първата година и с 15% през всяка следваща година.

От технологичния гигант отговориха на критиките към политиката на своя App Store, като заявиха, че без него компании като Spotify никога не биха достигнали нивата на успех, които имат в момента. Нещо повече, от компанията твърдят, че 84% от приложенията в App Store са безплатни и техните разработчици не ѝ плащат никакви такси.

Редица американски сенатори обаче не приемат казаното от технологичния гигант. Един от тях е сенатор Уорън, който е категоричен пред The Verge, че Apple трябва да спре да продава собствените си приложения в App Store. Ако подобен ход бъде наистина реализиран, това може да се окаже огромен удар за компанията, която се надява именно на приложения като Apple Music и Apple TV + да задържи ръстовете си за развитие в условията на глобално забавяне на продажбите на смартфони.

Facebook

Проблемите на Facebook са сред най-впечатляващите в технологичното пространство. Не само че компанията се прочу с потенциалните си антиконкурентни бизнес практики, но също така е поставена под наблюдение за това как се справя с речта на омразата, свободата на словото, а, не на последно място, и как ще се държи по време на изборите.

Самият съосновател на Facebook, Крис Хюс, в свой коментар в The New York Times призова социалната платформа да бъде разбита, заявявайки, че тя притежава твърде много власт над потребителите. Хюз отиде толкова далеч, че да нарече властта на главния изпълнителен директор Марк Зукърбърг "безпрецедентна и неамериканска".


Защо американските власти преследват технологичните гиганти?

В същото време репутацията на Facebook все още страда от множеството скандали през 2017 г., най-големият от които - проблемът с Cambridge Analytica - разкри, че една политическа консултантска фирма е в състояние да злоупотребява с данните на потребителите на социалната мрежа в полза на някой от политическите кандидати. В случая Доналд Тръмп.

Компанията също така беше сериозно разкритикувана заради бавния си отговор на кампанията за намеса в изборите за президент на САЩ от страна на Русия през 2016 г. Зукърбърг първоначално отхвърли идеята, че руската кампания може да е повлияла на изхода от изборите, но след това призна, че компанията трябва да направи повече, за да защити изборния процес.

По-рано тази година Facebook отново стана обект на негативно внимание, след като даде възможност разстрел в Крайстчърч, Нова Зеландия, да се предава на живо в платформата. Според Facebook видеото на живо, което показва изглед от първо лице, първоначално е гледано само 200 пъти. В случая обаче платформата махна записания клип едва след като от местната полиция ги призоваха за това. През това време то вече се беше разпространило из интернет, където си циркулира и до ден днешен, въпреки че социалната мрежа се опитва да предотврати всяко негово качване.

Google

Google е една от най-мощните компании на Земята. Това е най-голямата търсачка в глобален мащаб, а освен това е и една от най-големите организации за дигитална реклами, и най-посещаваният уебсайт в интернет. Очаквано това накара много погледи да се насочат към нейния бизнес.

Според вече споменатата сенатор Елизабет Уорън Google трябва да прави компания на Facebook, Apple и Amazon в списъка на компаниите, които трябва да бъдат разбити чрез антитръстови мерки. По-конкретно, тя смята, че търсачката трябва да бъде отделена от компанията за дигитална реклама.


Защо американските власти преследват технологичните гиганти?

Отново според нея придобиванията на Waze, Nest и DoubleClick от страна на Google, чиито технологии са напълно интегрирани вече, трябва да бъдат преустановени със задна дата. Министерството на правосъдието на САЩ също разследва Google за потенциално антитръстово поведение.

В същото време, технологичният гигант вече три пъти е глобяван от Европейския съюз за антиконкурентни бизнес практики. Най-новата глоба надхвърля 1,69 млрд. долара.

Подобно на Amazon, Google също попадна под обстрела на американския президент Доналд Тръмп, според когото компанията нарочно насърчава съдържание, което го обрисува в лоша светлина. Дали е вярно или не е въпрос на гледна точка, но това определено не прави живота на ръководителите на компанията по-лек.

Калифорния почиства задния си двор

Много от компаниите, които днес доминират на глобалния технологичен пазар, са родени в Калифорния. Затова и щатът се кани на 1 януари 2020 г. да приеме едно от най-строгите законодателства за поверителност на потребителските данни в света. Вдъхновен от Общия регламент за защита на данните на Европейския съюз (GDPR), Законът за защита на личните данни на Калифорния ще принуди технологичните компании да информират потребителите при събирането на техните данни, за причината, поради която се прави това, как ще се използват и с кого ще се споделят.

Компаниите също така ще трябва да се съобразят, когато потребителите поискат да бъде изтрита всяка информация, свързана с тях. Нещо повече, законът ще принуди интернет сайтовете да включват видим раздел, който позволява на потребителите да се откажат от споделянето на данните си. Всъщност, те буквално ще могат да казват: "Не продавай и не споделяй с никого личната ми информация".

Технологичните компании, естествено, не са доволни от това развитие и в момента се опитват да натрупат възможно най-големи обеми потребителска информация. Това води до люти спорове между представителите на технологичния сектор и защитниците на неприкосновеността на личния живот. С влизането в сила на Закона за защита на личните данни на Калифорния на технологичните гиганти обаче ще бъде поставена каишка, каквато не познаваме от появата на потребителския интернет до днес.

Законопроектът на Калифорния е важен също така, защото може да се превърне в модел за национално законодателство в САЩ, а и в глобален мащаб, какъвто до момента липсва, ако изсключим GDPR. Законодателите във Вашингтон също вече работят по подобни мерки за защита на личните данни. Едно предложение на сенатора Рон Уайдън например призовава компаниите да представят изчерпателни доклади за своите практики за поверителност. Ако ръководителите излъжат в тези доклади, те биха могли да бъдат подведени под отговорност и осъдени на до 20 години затвор.

Сенатор Джош Хоули пък предлага възможност потребителите да имат право да забранят на технологичните компании да ги следят в интернет.

Така или иначе съвсем скоро ще станем свидетели на генерални промени, които ще се отразят на начина, по който всеки един от нас взаимодейства с интернет. Дали ще е за добро или не обаче, тепърва предстои да видим.

X